Определение № 3573 от 15.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 783/2025 г.

Производството е по чл. 251 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 21213/17.11.2025 г., подадена от ответника по касация Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], с искане за тълкуване на постановения по настоящото дело съдебен акт относно дължимото адвокатско възнаграждение за първата инстанция на адв. М.. Твърди се, че не било ясно върху коя от сумите (3 720 лева, 4 888,80 лева или 6 000 лева) “следва да се извърши доплащането на остатъка”. Подаден е отговор от адв. Р. М. – процесуален представител на касатора В. М. Д., в който се поддържа, че дължимото й се възнаграждение за първата инстанция е в размер на 7 186,80 лева (6 000 лева + 1 168,80 лева), а общо за трите инстанции – 9 253,80 лева с ДДС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от страна в процеса, която разполага с правото да иска тълкуване на постановения съдебен акт, и се явява процесуално допустима. С оглед изложените от страните доводи не се налага разглеждането на същата в открито съдебно заседание по аргумент от разпоредбата на чл. 251, ал. 4 ГПК. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежи само диспозитива на съдебния акт, когато същият е неясен и от него е неизводима действителната воля на решаващия състав. В случая не е налице такава неяснота. Подробни съображения за определените разноски на страните са развити в мотивите на постановеното по делото съдебно решение№ 292/23.10.2025 г. Посочено е, че за първата инстанция в полза на адв. Р. М. за оказаната безплатна правна помощ и при отчитане размера на определеното от окръжния съд адвокатско възнаграждение от 6 000 лева с ДДС, се дължи по съразмерност сумата от 4 888,80 лева с ДДС, т.е. следва да й бъдат присъдени още 1 168,80 лева с ДДС. Резултатът от така осъществената правораздавателна дейност е отразен в диспозитива на съдебния акт, като след частична отмяна на въззивното решение, вкл. в частта за отмяна на първоинстанционното решение за присъдените в тежест на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца над сумата 3 720 лева до 4 888,80 лева, в полза на процесуалния представител на ищеца за първата инстанция е присъдена тази разлика, а именно: допълнително сумата от 1 168,80 лева с ДДС. Следователно не е установима сочената от ответника неяснота на имащата характер на определение част на постановеното от ВКС съдебно решение. По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 251 ГПК, което налага извод за неоснователност на молбата и оставянето й без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,