Определение № 4146 от 07.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 53/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. В молба за отмяна вх.№ 21091 от 14.11.2025 г., по която е образувано гр.д.№ 416 от 2026 г. на ВКС, ГК, второ г.о., М. Б. К. и К. И. К. са предявили искане за изменение в частта за разноските на определение № 5016 от 04.11.2025 г. по гр.д.№ 53 от 2025 г. на ВКС, ГК, първо г.о. Ответниците по искането по чл.248 ГПК Т. А. С., К. А. Т., Р. Т. А., А. Б. К., Р. Б. О., З. Б. А., К. З. С., Х. З. А., В. В. Н., С. Б. В., Г. Б. С., Д. Г. А., К. Г. А. и Д. Д. Ч. са получили препис от молбата за отмяна и в депозирания срещу нея писмен отговор вх.№ 11056 от 03.12.2025 г. не са взели становище по съдържащото се в молбата искане за изменение на определението от 04.11.2025 г. в частта за разноските. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Искането по чл.248 ГПК е направено от легитимирани страни и преди изтичане на предвидения в чл.248, ал.1 ГПК едномесечен срок от постановяване на определението от 04.11.2025 г. /определението е постановено на 04.11.2025 г., а искането за изменението му в частта за разноските е направено на 14.11.2025 г. в подадената на тази дата молба за отмяна вх.№ 21091/, поради което е допустимо. По същество, обаче същото е неоснователно, поради следното: С определение № 5016 от 04.11.2025 г. по гр.д.№ 53 от 2025 г. ВКС, ГК, състав на първо г.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 381 от 17.07.2024 г. по в.гр.д.№ 617 от 2024 г. на Благоевградския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав и е осъдил касаторите К. И. К. и М. Б. К. да заплатят на двама от ответниците по жалбите- С. Б. В. и Г. Б. С. на основание чл.78 ГПК сумата 1 200 лв., представляваща направени от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС. Разноските са присъдени по своевременно заявеното от ответниците в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски за касационното производство, като са взети предвид изхода на делото пред ВКС и представените от ответниците по жалбата доказателства за заплащане на такива разноски /договор за правна защита и съдействие от 18.11.2024 г. с уговорено и заплатено на адвоката възнаграждение в размер на 1 200 лв./. Направеното от М. К. и К. К. възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение съдът счита за неоснователно. Съгласно решение С-438/22 г. на СЕС, като и съгласно практиката на ВКС /например определение № 1001 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 553 от 2024 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение 1183 от 14.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 2605 от 2023 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 28 от 21.01.2022 г. по ч.т.д.№ 2347 от 2021 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др./, при произнасяне по искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, българският съд не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да вземе предвид както величината на защитавания интерес /цената на иска/, така и вида, количеството и сложността на извършената работа от адвоката. Следва да съобрази и дали тази работа изисква висока компетентност и знания с оглед фактическата и правна сложност на конкретното дело. Действително, конкретното дело не е с много висок материален интерес: същият се равнява на стойността на спорните 73/90 ид.ч. от три земеделски имота в землището на [населено място], с обща площ от 16 828 кв.м. и с данъчна оценка за 2023 г. общо 2 323,90 лв. Делото не е и с много висока правна сложност: касае се за спор за собственост между наследници, възникнал по повод на позоваване на един от наследниците и неговия съпруг на придобивна давност за наследствените имоти. Предвид големия обем на събраните по първоинстанционното дело доказателства и необходимостта тези доказателства и доводите на касаторите в двете подадени от тях касационни жалби да бъдат анализирани и обсъдени в подадения от пълномощника на ответниците писмен отговор, обаче делото следва да се определи като такова с висока фактическа сложност и изискващо полагането на значителен по количество и качество труд от страна на адвоката. Ето защо и доколкото касационното производство само по себе си изисква по-висока компетентност на участващите в него адвокати, уговореното и заплатено възнаграждение на пълномощника на ответниците по жалбите адв.П. за изготвения от нея компетентен и подробен писмен отговор на жалбите от 11.12.2024 г. в размер на 1 200 лв. не е прекомерно високо, а съответства на вида, количеството и сложността на извършената от този адвокат работа по касационното дело. Тъй като с постановяването на настоящото определение, което не подлежи на обжалване и влиза в сила от датата на постановяването му, приключва производството по чл.248 ГПК по искането за изменение в частта за разноските на определение № 5016 от 04.11.2025 г. по гр.д.№ 53 от 2025 г. на ВКС, ГК, първо г.о., заявеното с молба вх.№ 16956 от 06.08.2026 г. искане на М. К. и К. К. за спиране на изпълнението на определението от 04.11.2025 г. до приключване на производство по чл.248 ГПК, се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл.248 ГПК, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение