Определение № 617 от 29.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2073/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. З., в качеството му на новоизбран управител на [фирма] /заявител по заявление образец А4 с вх. № 20131221184809/, срещу определение № 36 от 07.02.2014 г. по ч. т. д. № 31/2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд определение № 1432 от 27.12.2013 г по ч. т. д. № 706/2013 г. С първоинстанционния акт, на основание чл. 536, ал. 1 ГПК, е спряно образуваното въз основа на посоченото заявление производство пред Агенцията по вписванията, Търговски регистър за вписване на промени по партидата на [фирма], [населено място] до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството, образувано по искова молба вх. № 16009 от 21.12.2013 г., депозирана пред Старозагорски окръжен съд. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Частният касатор обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба – М. В. С. от [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Такава именно е и настоящата хипотеза. Предмет на частната касационна жалба е определение на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Бургаски окръжен съд за спиране на производството по вписване в Търговския регистър на основание чл. 536, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 19, ал. 5 ЗТР. Съгласно действащата правна уредба, регистърното производство има охранителен характер и постановените в него актове не подлежат на касационен контрол. Този контрол е неприложим и по отношение на решенията, постановени в производство по чл. 25 ЗТР по обжалване на отказ за вписване, заличаване и обявяване в Търговския регистър, тъй като съгласно чл. 25, ал. 4 ЗТР това производство приключва с произнасянето на апелативния съд, чието решение е окончателно. Следователно, доколкото завършващият регистърното производство съдебен акт не подлежи на касационно обжалване, същото е изключено и за всички останали актове, постановени в това производство. По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че обжалваното определение попада в хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК и подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение