Определение № 101 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 671/2012 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Гр.д.№ 671 от 2012 г. на ВКС е било образувано по касационна жалба на С. П. З. срещу решение № VI-57 от 27.04.2012 г. на Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№ 548 от 2011 г. С определение № 811 от 11.10.2012 г., ВКС, ГК, състав на Първо отделение е допуснал до касационно обжалване горепосоченото решение на Бургаския окръжен съд. По съществото на жалбата е постановено решение № 13 от 19.02.2013 г. на ВКС, Първо г.о., с което е отменено решението на Бургаския окръжен съд в обжалваната част и вместо него е постановено решение за допускане до делба на две сгради с идентификатор ... и ...., находящи се в ПИ с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], к.к. „Слънчев бряг-запад” от 2006 г. С молба вх.№ 2009 от 26.02.2013 г. пълномощникът на касаторката С. З. е поискала да се осъдят ответниците да й заплатят направените по делото пред ВКС разноски съгласно приложения списък. Ответницата по касационната жалба Т. П. Г. оспорва молбата. Останалите ответници К. П. А., М. Я. С., Д. Я. Ц. и З. Я. Д. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата е допустима- подадена е от легитимирано лице /касатор/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 от ГПК /решението на ВКС е постановено на 19.02.2013 г., а молбата е подадена на 26.02.2013 г./. По същество, молбата е основателна и следва да се уважи поради следното: Видно от бележки за внесена държавна такса по сметка на ВКС и представения договор за правна помощ и съдействие от 20.06.2012 г., молителката С. З. е направила разноски в касационното производство в размер на 1080 лв. /30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 50 лв. за разглеждане на касационната жалба и 1000 лв. възнаграждение за адвокат/. Тези разноски са били поискани от касаторката в последното по делото съдебно заседание, проведено на 23.01.2013 г., като в това съдебно заседание е представен и списък на разноските. Въпреки това, в постановеното на 19.02.2013 г. ВКС е пропуснал да присъди тези разноски. Неоснователно е възражението на ответницата по молбата Т. Г., че тези разноски не се дължат на основание чл.78 от ГПК, тъй като е налице специална норма /чл.355 от ГПК/, съгласно която страните по делото за делба заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им и тези разноски се присъждат в края на производството. Специалната разпоредба на чл.355 от ГПК касае само разноските, направени в първоинстанционното производство по допускане и извършване на делбата, но не и разноските, направени при въззивно и касационно обжалване. За направените при обжалването разноски важат общите разпоредби на чл.81 и чл.78 от ГПК. Неоснователно е и възражението на Т. Г., че не дължи разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като не е станала причина за завеждане на делото и за обжалване на постановеното по това дело решение. Г. дължи разноски по делото, тъй като не е признала предявения иск за делба, напротив в писмен отговор от 08.02.2010 г. е оспорила както допустимостта, така и основателността на иска. Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение