Определение № 604 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 864/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба, подадена от ответната страна ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД срещу Решение № 2897 от 27.12.2019г. по гр.д.№ 3729/2019г. по описа на Софийски апелативен съд,ГО, 12 състав. В титулната част на касационната жалба коректно е посочен номерът на решението, датата на изготвянето му и номера на делото на САС, по което е постановено /„Решение № 2897 от 27.12.2019г. по гр.д.№ 3729/2019г. по описа на Софийски апелативен съд“, но изложеното в съдържанието й се разминава с действителните факти по това дело: Посочва се, че „настоящата искова претенция е предявена на 05.07.2018г.“, но искът, предмет на производството по т.д.№ 136/2018г. по описа на Врачанския ОС, решението по което е потвърдено с Решение № 2897 от 27.12.2019г. по гр.д.№ 3729/2019г. на САС, е предявен на 29.10.2018г. Посочва се, че застрахователната полица, с която е сключена застраховката „гражданска отговорност“ с делинквента „и от която ищц ата черпи права е № 23113000732987 от 04.03.2013г.“ /с оглед датата на настъпване на процесното птп - 17.04.2014г., полица от тази дата не би била в сила/. Процесната полица, на която е основата претенцията на ищц ите е с № 23114000658381 с валидност от 23.02.2014г. до 23.02.2015г. Посочва също така, че „Апелативен съд В. е приел в обжалваното решение“, а обжалваното с касационната жалба решение е постановено от Софийски апелативен съд. Посочва се също така, че „ищцата изобщо не би имала материалноправна легитимация и не би разполагала с възможността да претендира застрахователно обезщетение да търпени болки и страдания поради настъпилата смърт на нейната сестра“, а в настоящия случай ищци са малолетни деца, които претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята баба по майчина линия. В касационната жалба е въведен довод, че „липсват мотиви на акта, поради които частично се отменя първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и които да обосновават присъждането на по-висок размер на застрахователно обезщетение, а именно 20 000лв., присъдени от ОС - Варна с решението по т.д.№ 1057/2018г.“ В касационната жалба се възпроизвеждат мотиви, които касаторът счита за неправилни, каквито не са изложени в Решение № 2897 от 27.12.2019г. по гр.д.№ 3729/2019г. на САС. Тези констатации несъмнено налагат извод, че в съдържанието на настоящата касационна жалба, независимо от вярното посочване в титулната й част на обжалваното решение, е пренесен текстът и касационните оплаквания от касационната жалба срещу решение по друго дело /в.т.д.№ 24/2019г. на Варненския АС/. То е постановено по въззивна жалба на „ОЗК-Застраховане“ срещу решението по т.д.№ 1057/2018г. на ОС Варна. Последното действително има за предмет претенция срещу застрахователя по ЗЗГОА - „ОЗК-Застраховане“ за обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на сестрата на ищцата; с въззивното решение присъденото от първоинстанционния Варненски ОС обезщетение от 20 000лв. е завишено. В настоящия случай с Решение № 2897 от 27.12.2019г. по гр.д.№ 3729/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав е потвърдено решението по гр.д.№ 67 от 18.04.2019г. на ОС Враца, с което ЗАД“ОЗК- Застраховане“АД е осъдено за заплати на А. Б. Г. и Т. Б. М. на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба В. Л. Р., настъпила в резултат от пътно произшествие от 17.04.2014г. по вина на застрахования по ЗЗГОА в ответното дружество водач на л.а. „Нисан-Примера“, рег. [рег.номер на МПС] със застрахователна полица № 23114000658381 с валидност от 23.02.2014г. до 23.02.2015г. в размер на по 50 000лв. Тъй като отсъства основание за преценка въззивното решение да страда от пороци, накърняващи неговата валидност и допустимост, изложеното по-горе обосновава извод за невъзможност за допускане на факултативния касационен контрол по въпросите, посочени в изложението към касационната жалба. При наведени касационни доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, които са отнесени към различна, некореспондираща с действителната фактическа обстановка и които не съответстват на действителните мотиви и диспозитив на атакуваното въззивно решение, няма как да бъде осъществен инстанционен контрол за правилност дори и при допуснато касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.290,ал.2ГПК Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. При недопускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати поисканите разноски на пълномощника на насрещните страни за изготвянето на отговор на касационната жалба. Възнаграждението следва да бъде заплатено на основание чл.38,ал.2 ЗА на пълномощника, осъществил безплатно процесуално представителство по чл.38,ал.1,т.2 ЗА. Съдът определя но пълномощника, на основание чл.38,ал.2 ЗА, осъществил безплатно процесуално представителство в размер на 1 600 лв. /чл.7,ал.2,т.4 и чл.9,ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г./ с включен ДДС. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.