Определение № 142 от 09.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 127/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Н. Ф. срещу разпореждане от 11.05.2011г. на Софийски градски съд постановено по гр.д.№1494/2005г., с което е върната касационна жалба вх.№ 1044974 от 30.11.2009г., подадена от Л. Н. Ф., М. Л. Ф.-И. и Е. Л. Ф.-С. срещу постановеното от съда решение по същото дело. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Съдът е посочил, че жалбоподателите не са намерени на адресите си, а частният жалбоподател заявява, че живее постоянно на посочения адрес. Освен това, съдът е следвало да постави съобщение по чл. 50 ГПК, което не е сторил. По тези съображения се иска отмяна на разпореждането. Ответниците по частната жалба не са взели становище по нея. Ответникът Б. Б. е изразил възмущението си от това, че решение постановено през 2009г. още не е влязло в сила. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка основателността й съдът установи следното: Производството по гр.д. №1494/2005г. на Софийски градски съд е приключило с постановяване на решение от 29.07.2009г. На 30.11.2009г. е постъпила молба за отмяна, подадена от Л. Н. Ф., М. Л. Ф. и Е. Л. Ф., встъпили в процеса като наследници на починалата ищца Д. Д. Ф.. С определение № 220 от 03.12.2010г. по гр.д. № 1483/2010г. на ІІ г.о. Върховният касационен съд е приел, че молбата за отмяна представлява касационна жалба, тъй като на молителите не е било надлежно съобщено постановеното решение. С разпореждане от 09.12.2010г. въззивният съд е оставил без движение жалбата като е дал указания за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, приподписване от адвокат, представяне на преписи и внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. Указанията са съобщени на 23.12.2010г. на пълномощника адв. С., който е заявил, че не може да внесе такса и е поискал съобщението да се връчи лично на страните. Съдът е предприел връчване на домашните адреси и във връзка с това е извършил служебна справка за адресите, на които жалбоподателите са регистрирани. Съобщението до Е. Ф. е връчено на 14.02.2011г. на домоуправител. Съобщението до М. Ф. първоначално е върнато в цялост, тъй като не е намерена, но впоследствие е получено на 26.01.2011г. в Бюро призовки. Съобщението до Л. Ф. е върнато в цялост с отбелязване, че не живее на адреса. С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал жалбата поради неизпълнение на указанията по отстраняване нередовностите й. Изтъкнал е, че разпореждането е редовно връчено на Л. Ф. на основание чл. 51, ал.2 ГПК/отм./, тъй като той е бил призоваван от този адрес и това е неговия постоянен адрес. При горните фактически обстоятелства настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане не страда от визираните в частната жалба пороци. Касационната жалба действително е нередовна и конкретните пороци, посочени от съда не са били отстранени. Жалбоподателите са уведомени за тях както чрез пълномощника си, така и на домашните си адреси. Обстоятелството, че Л. Ф. не е бил намерен на известния по делото адрес, който представлява и негов регистриран постоянен адрес, обуславя прилагането на съобщението към делото и считането му за редовно връчено на основание чл. 41, ал.2 от сега действащия ГПК, съответно чл. 51, ал.2 от отменения ГПК. Поради изложеното обжалваният съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.