Определение № 10042 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4069/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на „Мастерлийз“ ООД, чрез адв. Чечова, за изменение на Решение № 8612/10.07.2024 г., постановено по адм. дело № 4069/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, като се иска намаляване на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение на касатора за двете инстанции поради липсата на особена правна сложност в случая и неприложимост на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна - директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не изразява становище по искането. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира молбата за допустима като подадена от страна по делото и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Със съдебното решение, чието изменение се иска, е отменено Решение № 1735/18.03.2024 г., постановено по адм. дело № 11002/2022 г. по описа на Административен съд София – град, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт № P-22221021005920-091-001/12.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на дружеството. При този краен резултат „Мастерлийз“ ООД е осъдено да заплати на НАП разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 3 128,81 лв., от които държавна такса за касационно обжалване в размер на 234,93 лв. и 2 893,88 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес по делото. В случая юрисконсултското възнаграждение е присъдено в минимално установения размер по закон и не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. При определяне на разноски в съдебното производство по дела с предмет обжалване на РА, какъвто е процесният, са приложими правилата на чл. 161 ДОПК. Съгласно тези разпоредби, на администрацията се дължи еднократно юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. ДОПК се явява специален закон спрямо АПК, с оглед на което приложима е именно посочената разпоредба на чл. 161 ДОПК. От своя страна в молбата за изменение не се съдържат съображения за приложение на различен от законоустановения ред. Преценката относно правната сложност на казуса е извършена в съответствие с изложеното като са взети предвид видът на правния спор и защитаваният интерес от двете страни. На основание чл. 633 ГПК, решенията на СЕС по преюдициални запитвания, включително соченото Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, са задължителни за всички съдилища. Съобразно това настоящият съдебен състав счита, че определените в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от наредбата размери на адвокатските възнаграждения нямат обвързващ характер и могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение. При това не е необходимо изрично възражение за прекомерност от другата по спора страна, както се твърди в искането. Достатъчно е разноските да са претендирани своевременно и органът да е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт по делото, което е сторено. С оглед на гореизложеното Върховният административен съд приема, че не са налице основания за изменение на влязлото в сила Решение № 8612/10.07.2024 г. в частта за разноските и искането в тази насока следва да се остави без уважение като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,