Определение № 103 от 12.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3851/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Националния исторически музей, представляван от директора Б. П., чрез адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 2495 от 24.04.2024 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 11838/2022 г. С определение № 3921/04.08.2025 г. съставът на Върховния касационен съд не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение. В мотивите на същото определение касаторът е осъден да заплати на насрещната страна сумата в размер на 1900 лв., сторени разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът е пропуснал да изпише в диспозитива на решението така постановеното относно съдебноделоводните разноски. С молба от 20.08.2025 г. Е. С. С., чрез адв. Г., е поискала допълване на определението по чл. 288 ГПК, като бившият работодател бъде осъден да заплати на страната разноски от 1900 лв. за инстанцията. Становище по тази молба не е постъпило от Националния исторически музей. Последният, още на 14.08.2025 г., приемайки, че ВКС се е произнесъл по чл. 78, ал. 1 ГПК и е присъдил в полза на С. сумата от 1900 лв., макар изрично да не го е отразил в диспозитива си, е поискал изменение в тази част на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК. Счита, че сумата, заплатена като адвокатски хонорар е завишена предвид положените усилия и труд, фактическа и правна сложност на делото. Излага съображения, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет (ВАС), но дори и по правилата на тази наредба, заплатения хонорар се явява прекомерен. Е. С., чрез адв. Ц. Г., възразява с молба от 27.10.2025 г., че касаторът не може да прави искания по чл. 248, ал. 1 ГПК, защото не е представил списък на разноските, евентуално, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, защото заплатеното възнаграждение е в рамките на Наредба № 1 на ВАС. Съставът на Върховния касационен съд, като съобрази изложеното в молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК и данните по делото, установи следното: Разноските са възложени в тежест на Национален исторически музей, ответник по иска и касатор, поради недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, с което искът срещу него е уважен; основанието е чл. 78, ал. 1 ГПК. Съставът на ВКС е изразил изрично воля относно осъждането на Националния исторически музей да заплати на Е. С. сумата от 1900 лв., съдебно-деловодни разноски за инстанцията. Пропускът да отрази така постановеното в диспозитива, сочи на очевидна фактическа грешка, не на липса на поизнасяне, както поддържа С. в своята молба за допълване на определението, постановено по чл. 288 ГПК. Съдът сам квалифицира порока, без да е обвързан от становищата на страните, а и в случай на очевидна фактическа грешка в свой акт е в компетентността му и сам, без сезиране, да я отстрани. При така изложеното, определение № 3921/04.08.2025 г., постановено по настоящото дело следва да бъде изменено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, чрез отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, като в диспозитива изрично се запише произнасянето на съда относно съдебноделоводните разноски. По възражението за тяхната прекомерност: Неоснователно е възражението на С., че насрещната страна не може да прави подобно възражение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, защото не била представила списък по чл. 80 ГПК. Искането не е за изменение на определението в частта за разноските, които се дължат на Националния исторически музей, за да е от значение дали той е представил списък на своите разноски, направени в производството пред ВКС. Вярно е и това, че молбата с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е подадена преди отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива от ВКС, но несъмнено касационната инстанция има изрично произнасяне за присъдените в полза на С. разноски в мотивите на съдебния акт. Липсата на отразяване в диспозитива не променя този резултат. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност. Производството по делото е приключило в закрито заседание, без явяване на страните в открито заседание и без произнасяне от съда по съществото на касационната жалба, съответно касационните доводи и възражения срещу тях на насрещната страна. Процесуалният представител на ответника по касация е подал отговор на касационната жалба, като в него са изложени възражения срещу допускане на касационно обжалване и становище по съществото на жалбата.. Определението по чл. 288 ГПК има за предмет предпоставките за допускане на касационно обжалване. По обосновката на касатора в изложението, насрещната страна е отговорила съвсем кратко. След преценка на изложените обстоятелства съдът приема, че адвокатско възнаграждение, заплатено от И. Г. следва да бъде редуцирано до размера на 1500 лв. Този извод касационната инстанция прави с оглед фактическата и правна сложност на казуса, тежестта и спецификата на предоставяната процесуална защита и предполагаемото време за проучване и изготвяне на така изготвения отговор в частта относно произнасянето по чл. 288 ГПК. Не без значение е и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на ангажираните адвокати, представляващи страните по делото, вкл. натрупан най-малко 5 години юридически стаж, което също трябва да бъде съобразено в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът съобрази, че процесуалният представител на ответника по касация е изложил съображения и по съществото на касационната жалба, но те все пак са развити, преди евентуално касационната инстанция в определението си по чл. 288 ГПК да очертае предмета на произнасяне и правният въпрос, по който страните следва да вземат отношение в следващия етап от развитие на производството. Доводът на адв. Г., като процесуален представител на Е. С., че хонорарът й е определен с оглед процесуално представителство по делото във всичките му фази, не променя извода на съда за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед положения труд и специфика на казуса и производството към момента на постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, (решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22) и развитите от страните съображения за приложимост на Наредбата, съдът няма да обсъжда. Към настоящия момент, 1500 лв., след превалутиране по чл. 12 ЗВЕРБ и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ, е 766,94 евро. От 01.01.2026 г. до 01.02.2026 г. плащането може да бъде извършено в евро или лева, т.нар. период на двойно обращение на лева и еврото, съгласно чл. 25 от ЗВЕРБ, а след това – само в евро. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение