Определение № 435 от 29.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 112/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Н. П. Н., за отмяна на влязлото в сила Решение № 235/28.06.2024 г., постановено по гр. д. № 2199/2023 г. по описа на РС – Карлово, в частта, в която предявеният от молителя срещу Община Сопот иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на 28 179. 31 лева - обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца в резултат на незаконно уволнение, извършено със Заповед № РД-09.189/31.10.2023 г. на временно изпълняващия длъжността кмет на Община Сопот - е отхвърлен. Като основание за отмяна молителят навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че с Решение № 235/28.06.2024 г., постановено по гр. д. № 2199/2023 г. по описа на РС – Карлово, исковете му за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № РД-09.189/31.10.2023 г. на временно изпълняващия длъжността кмет на Община Сопот, за възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност заместник-кмет на Община Сопот, както и за осъждането на Община Сопот да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа след незаконно уволнение за период от шест месеца в размер на 28 179.31 лева, били отхвърлени като неоснователни. Молителят не обжалвал решението на районния съд в частта по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и то влязло в сила. По въззивна жалба на ищеца срещу решението на първоинстанционния съд в частта по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 окръжният съд постановил Решение № 1146 / 08.10.2024 г. по в. гр. д. № 2180/2024 г. по описа на ОС – Пловдив, с което първоинстанционното решение било потвърдено. С Решение № 601/21.10.2025 г. по гр. д. № 153/2025 г. по описа на ВКС въззивното решение било отменено, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – уважени. За да постанови този резултат, ВКС приел, че страна по гражданско дело, по отношение на която в производство по административно дело с влязъл в сила акт е отречен правният й интерес да оспори административен акт пред административния съд, има интерес да поиска осъществяването от гражданския съд на контрол върху същия административен акт по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Съставът на ВКС констатирал незаконосъобразност на Заповед № ЧР-02-56 от 27.10.2023 г. на областния управител на област Пловдив, с която за временно изпълняващ длъжността кмет на Община Сопот бил назначен М. М. Б., и отказал да зачете последиците от нея, приемайки, че към момента на извършването на уволнителното волеизявление издалият заповедта не е имал качеството „временно изпълняващ длъжността кмет“ на Община Сопот. Молителят поддържа, че въпросът за законосъобразността на посочената заповед, която била индивидуален административен акт, бил обуславящ изхода на спора и по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Насрещната по молбата страна Община Сопот оспорва същата. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на III ГО, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, намира искането за отмяна за процесуално недопустимо. Молбата не съдържа конкретни и надлежни твърдения за посоченото в чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК основание, чийто фактически състав изисква правната воля на съда в атакуваното с молбата за отмяна решение да е основана на отменен впоследствие административен акт. В нея се сочи единствено, че в хода на инстанционната проверка по пътя на косвения съдебен контрол е констатиран порок в Заповед № ЧР-02-56 от 27.10.2023 г. на областния управител на област Пловдив, но твърдения да е налице последваща (след влизане в сила на Решение № 235/28.06.2024 г., постановено по гр. д. № 2199/2023 г. по описа на РС – Карлово) изрична отмяна на тази заповед в молбата на Н. Н. липсват. Ето защо следва да се приеме, че искането за отмяна е недопустимо и съгласно задължителните указания по т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на разглеждане. Така мотивиран, съдът