Решение № 3136 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2014 г.

Решение № 3136 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Пловдив против решение № 604 от 06.03.2014 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм дело № 2679/2012 г., с което е отменен издаденият на Фиданка Руменова Георгиева с ЕТ "Фиданка Георгиева", гр. Девин ревизионен акт № 211200066/30.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, в оспорената част, потвърдена с решение № 851/16.07.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението, град Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради наличие на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът не е изложил каквито и да било мотиви относно отмяната на задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ. По отношение задълженията по ЗДДС счита, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е доказал основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи от продажба на стоки, получени по неотчетени фактури от конкретни доставчици. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът - Фиданка Руменова Георгиева с ЕТ "Фиданка Георгиева", гр. Девин, чрез процесуалния си представител адв. Светослава Хаджиева оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представено по делото писмено възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, като счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно постановено и са налице посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните, прецени допустимостта на жалбата и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. От представените в касационното производство писмени доказателства се установява, че жалбата е подписана при условията на заместване на лицето, изпълняващо функциите на директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Пловдив. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е бил ревизионен акт, с който на Фиданка Руменова Георгиева с ЕТ "Фиданка Георгиева", гр. Девин са установени задължения по ЗДДС в общ размер от 52 483.43 лева, произтичащи от допълнително начислен ДДС в размер на 52 506.24 лева за данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 12.2008 г. и м. 12.2009 г. и са начислени лихви от 21596.60 лева и задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер от 2 108.56 лева и съответните лихви от 754.19 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. В частта по ЗДДС органите по приходите са приели, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ЗДДС - данни за укрити приходи от продажба на стоки, получени по неотчетени фактури, издадени от Г. Бриз 97 ЕООД за доставки на алкохол и цигари, от Деливъри Смолян АД - за доставки на цигари, от ЕТ Асен Асенов с предмет цигари, от Бонита АД с предмет месни изделия и от Атик ООД - с предмет хранителни стоки. Въз основа на доказателствата, събрани при извършените насрещни проверки на доставчиците и данните от счетоводството на ревизираното лице, при ревизията е установено, че през процесния период ЕТ Фиданка Георгиева е осъществявал търговия на дребно и едро с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, минерална вода и тютюневи изделия в два търговски обекта в гр. Девин - магазин и кафене. От представената счетоводна документация е констатирано, че за 2007 г. от търговеца са реализирани и отчетени приходи от продажби общо за 96380.21 лева, за 2008 г. - 139184.28 лева и за 2009 г. - 75853.39 лева. От прегледа на първичните счетоводни документи и регистри на търговеца е установена незаприходена стока по фактури, издадени от посочените доставчици, подробно описани в ревизионния доклад. Констатирано е, че за ревизирания период не са осчетоводявани липси и брак на стоки. След извършен анализ на движението на стоките по счетоводни данни на ревизирания търговец, е установено, че наличността на стоки в началото на съответната година плюс общата стойност на доставените през годината стоки минус стойността на извършените продажби за същия период се равнява на крайното салдо по счетоводна сметка 304 към 31.12. на съответната година. Съгласно представените инвентаризационни описи, към 31.12. на съответната година, не са установявани различия между фактическите наличности и тези - по счетоводни данни. При тези факти в ревизионния акт е прието, че стоките по неосчетоводените фактури действително не са заведени в патримониума на предприятието на търговеца и съответно тези стоки не са налични към 31.12. на съответната година. Направен е извод, че стоките по тези фактури са получени от ревизираното лице и са продадени към края на всяка година чрез сделки, извършени на територията на страната. Данъчната основа на реализираните стоки, продажбата, на които не е отчетена по надлежния ред, е образувана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като към доставната стойност, представляваща данъчната основа във фактурите за покупки, които не са осчетоводени при получаването на стоките, е прибавена обичайната надценка, реализирана през отделните години в обектите на ЕТ "Фиданка Георгиева". Размерът на надценката е определен по данни от отчетите за приходите и разходите за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. както следва: 15 на сто за 2007 г.; 10 на сто за 2008 г. и 7 на сто за 2009 г. Относно реализацията на цигари процентът надценка е определен от данните в конкретните фактури за доставки - 6 на сто. По този начин за 2007 г. при ревизията е определена данъчна основа на извършените доставки на стоки, реализацията на които не е отчетена, в размер на 122120.33 лева; за 2008 г. - 114506.92 лева и за 2009 г. -25903.96 лева. Прието е, че продажбите на процесните стоки представляват облагаеми сделки по смисъла на ЗДДС и на основание чл. 86 от ЗДДС, върху така определената данъчна основа е начислен 20% ДДС съответно в размер на 24424.07 лева за 2007 г., в размер на 22901.38 лева - за 2008 г. и 5180.79 лева - за 2009 г. или общо 52506.24 лева. По ЗДДФЛ в ревизионния акт е прието, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. Основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е приложено по отношение доходите на физическото лице от стопанска дейност като едноличен търговец. Органите по приходите са приели, че стоките, предмет на фактурите, издадени от Г. Бриз 97 ЕООД, Деливъри Смолян АД, ЕТ Асен Асенов, Бонита АД и Атик ООД са получени от ревизираното лице и са продадени през 2007, 2008 и 2009 г. без да са отчетени покупките и продажбите на тези стоки. Въз основа на доказателствата при ревизията е прието, че реализацията на стоките по неосчетоводените фактури от посочените доставчици е довела до получаването на приходи, които не са намерили отражение в главната книга, оборотната ведомост, до неотразяване на приход по сметките от гр. 70 в счетоводното на търговеца и съответно в отчета за приходите и разходите /ОПР/ и годишната данъчна декларация /ГДД/ за съответния период. След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена данъчна основа по чл. 26 от ЗДДФЛ за доходите от дейност като едноличен търговец и установен облагаем доход за 2007 г. в размер на 1730.15 лева. След приспадане на декларираните от лицето задължителни осигурителни вноски от 851.75 лева е определена данъчна основа за доходите като ЕТ в размер на 878.75 лева. За 2008 г. и 2009 г. по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е установена загуба от дейността на ревизирания търговеца, поради което данъчната основа по чл. 26 ЗДДФЛ, формирана по този ред е определена на 0.00 лева. В хода на ревизията са изследвани приходите и разходите на Фиданка Георгиева и съпруга й. Установените приходи произтичат от доходи от наем на недвижим имот по договор, сключен с НЕК АД, а разходите - основно от вноски на парични средства по сметка 107 "Сметка на собственика", водена от ЕТ, обичайните разходи за издръжка по данни на НСИ, платени данък недвижими имоти /ДНИ/, такса битови отпадъци /ТБО/, данък превозни средства за един автомобил, платени задължителни осигурителни вноски от Фиданка Георгиева. С ревизионния акт е установено превишение на разходите над приходите на ревизираното физическо лице както следва: за 2007 г. - 6 417.35 лева; за 2008 г. - 7 608.50 лева; за 2009 г. - 3 320.67 лева. Установените суми са определени като данъчна основа от доходи с неустановен произход, формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. За 2007 г. е определен общ годишен доход от 7 926.10 лева представляващ сбор от годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 878,75 лева и данъчната основа за доходите с неустановен произход 6417.35 лева, въз основа на който е изчислен данък за довнасяне в размер на 1 067.06 лева и съответните лихви. За 2008 г. и 2009 г. годишният облагаем доход, определен по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е формиран само от доходите с неустановен произход, съответно в размер на 7 608.50 лева за 2008 г. и в размер на 3 320.67 лева за 2009 г. и начислен данък съответно от 760.85 лева за 2008 г. и 332.07 - за 2009 г. При обжалване на ревизионния акт по административен ред, решаващият орган е уважил възраженията на ревизираното лице относно размера на разходите за издръжка, като от паричния поток са изключени разходите за данъци по статистически данни, тъй като са налице доказателства за действително платените такива. По този начин е коригиран размера на определената по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа на доходите с неустановен произход и е изменен размера на дължимия данък общ доход както следва: за 2007 г. от 1067.06 лева на 1042.04 лева, за 2008 г. - от 760.85 лева на 747.85 лева и за 2009 г. - от 332.07 лева, на 318.67 лева, както и размера на дължимите лихви за забава. Останалите възражения на ревизираното лице, включително и тези за получени безвъзмездно парични средства, не са уважени. За да отмени ревизионния акт изцяло, първоинстанционният съд е възпроизвел фактическите констатации на органите по приходите, отразени в ревизионния акт и ревизионния доклад, посочил е мотивите, изложени от директора на дирекция ОУИ град Пловдив в решението по чл. 152 и сл. ДОПК, описал е събраните в съдебното производство гласни доказателства, както и експертните заключения на назначените съдебно-графологическа експертиза и съдебно-счетоводна експертизи и е приел, че фактът на получаване на стоките, предмет на процесните фактури е останал недоказан в производството. В тази връзка е посочил, че представените от доставчиците документи и писмени обяснения, данните от счетоводната им отчетност, както и показанията на разпитаните свидетели по делото не дават отговор на въпроса - кога, на кого и къде са предадени стоките. По отношение на събраните гласни доказателства е приел, че не установяват конкретни факти и обстоятелства, свързани с доставките, предмет на съдебен спор. Предвид липсата на приемо-предавателни протоколи, както и на други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им - складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности, първоинстанционният съд е обосновал краен извод за липса на действително извършени доставки по процесните фактури, в които получател е посочен ЕТ Фиданка Георгиева. В тази връзка се е позовал на решение № 584 от 16.01.2014 г. на ВАС, осмо отделение по адм. дело 2662/2013 и е приел, че само представените фактури не са достатъчни да служат като доказателства за получаване и предаване на стоката на получателя в търговските му обекти. Според съда от изложеното следва, че неправилно са изчислени дължимите суми по ЗДДС и са начислени задължения по ЗДДФЛ. Решението е частично неправилно. В частта по ЗДДФЛ е основателно оплакването в касационната жалба, че решението не съдържа мотиви. Съдът е отменил изцяло ревизионния акт в оспорената част, като е формирал изводи относно неговата незаконосъобразност само в частта на установените задължения по ЗДДС. От изложеното по-горе е видно, че задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за ревизираните периоди на 2008 г. и 2009 г. са формирани изцяло от доход с неустановен произход, определен по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - превишение на разходите на установените приходи и декларирани доходи. Следователно задълженията за преки данъци за тези ревизирани периоди не са свързани с фактическите констатации при ревизията по ЗДДС относно укрити приходи от неотчетени фактури, издадени от Г. Бриз 97 ЕООД, Деливъри Смолян АД, ЕТ Асен Асенов, Бонита АД и Атик ООД и правните изводите на съда по приложението на ЗДДС, са неотносими към задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ. За 2007 г. общият годишен доход, върху който са определени задълженията за пряк данък включва както доходите на Фиданка Георгиева от стопанска дейност като ЕТ, така и доход с неустановен произход. При постановяване на решението съдът не е изложил собствени мотиви относно наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, въз основа на което е определена данъчната основа за доходите с неустановен произход. В мотивите на решението не са обсъдени събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение на съдебно-счетоводната експертиза във връзка с установяването на това основание за облагане по аналог. В решението са посочени единствено установените от ревизията размер на данъчната основа за доходите с неустановен произход и размера на задължението по чл. 48 ЗДДФЛ, без да са обсъдени възраженията и доводите на страните. Нарушението на правилата по чл. 172а, ал. 2 АПК е съществено, тъй като препятства възможността касационната инстанция да извърши проверка по приложението на материалния закон в съответствие с чл. 218 и чл. 220 АПК. По тези съображения и предвид забраната за нови фактически установявания, решението в тази част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В частта по ЗДДС изводът на първонистанционния съд, че не е доказан фактът на предаване и получаване на стоките по отношение фактурите, издадени от Атик ООД е в противоречие със събраните по делото доказателства. В хода на ревизията при извършената насрещна проверка на този доставчик е установено, че е издал 11 броя фактури с получател ЕТ Фиданка Георгиева, от които 7 броя пред 2007 г., 2 броя - 2008 г. и 2 броя - 2009 г. Няма спор по делото, че покупките на стоки, предмет на фактурите, издадени от Атик ООД не са намерили отражение в счетоводството на ЕТ Фиданка Георгиева. В хода на съдебното производство по реда на чл. 192 ГПК от Атик ООД са представени оригиналите на процесните фактури. Представените при ревизията преписи от същите документи съответстват на оригиналите и не съдържат подпис на получател. За получил стоката е посочена Фиданка Георгиева с ЕГН. От събраните при ревизията доказателства - писмени обяснения на управителя на дружеството - доставчик, свидетелство за регистрация на МПС, пътни листове за извършен превоз по маршрут Пловдив - Девин - Пловдив, осъществен от Николай Трайков, преценени във връзка с показанията същото лице, разпитано като свидетел в съдебното производство, се установява, че стоките, предмет на фактурите, издадени от Атик ООД през ревизираните периоди са получени от ЕТ "Фиданка Георгиева". В писмените обяснения на доставчика е посочено, че стоките са доставени в обекта на получателя в град Девин на принципа на разноса. Доставената стока е превозена с активи на доставчика - бус от Николай Георгиев Трайков, като за превоза са представени пътни листове. Стоката е транспортирана от склада на дружеството - доставчик в град Пловдив, ул. Брезовско шосе № 170 до обекта на клиента в гр. Девин ул. Опълченска № 2. От мотивите на ревизионния доклад е видно, че ревизираното лице е упражнявало търговска дейност в магазин на посочения адрес. Стоката е приета от служител на клиента, който в момента се е намирал зад щанда. Съставените пътни листове за превоз са от датите, на които са издадени фактурите. От показанията на св. Николай Трайков, е установено, че познава Фиданка Георгиева, че през 2007-2009 г. е разнасял стока с микробус, както и че когато тръгвал за гр. Девин са му издавали пътни листове. При така установените факти, неправилно съдът е приел, че органите по приходите не са изпълнили доказателствената си тежест и не са установили наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи от продажба на стоките, по фактурите издадени от Атик ООД. Принципно правилно е становището, че само фактурата, макар и редовен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 от ЗСч, не е достатъчна да удостовери факта на получаване на стоките. В случая са налице други писмени доказателства, писмени обяснения, дадени от доставчика по реда на чл. 57 ДОПК, свидетелски показания на св. Николай Трайков - служител на доставчика, както и заключение на ССЕ, които при съвкупната им преценка установяват изпълнението на доставките по фактурите, издадени от Атик ООД. От доказателствата в счетоводството на ревизирания търговец се установява, че стоките по тези фактури не са отразени по сметка 304. В сметките от гр. 70 не са отразени приходи, а данните от съставените инвентаризационни описи съответстват на счетоводните данни за движението на стоки. Поради това правилно органите по приходите са приели, че стоките са продадени към края на съответния годишен период като разходите по придобиването им и приходите от продажбата им не са отразени в съставения ОПР за съответния период и в подадената ГДД. С оглед на изложеното решението, в частта, в която е отменен ревизионния акт относно начисления ДДС по продажба на стоките, придобити по фактури, издадени от Атик ООД е неправилно и следва да се отмени. Видно от мотивите на ревизионния доклад данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за облагане с ДДС е формирана като сбор от придобивната стойност на стоките равна на данъчната основа на получените доставки и съответната търговска надценка по неосчетоводените фактури, установена по данни от счетоводство на ревизираното лице - за 2007 г. - 15 %, за 2008 г. - 10 % и за 2009 г. - 7 %. По този начин е определен дължимия ДДС на продажбите по всяка от процесните фактури, в това число и за Атик ООД. Видно от таблицата на стр. 33 от РД - начисленият ДДС по 7-те фактури, издадени Атик ООД за 2007 г. е в размер на 1 353.82 лева. За 2008 г. за продажбата на стоки, доставени по фактури № 18 428/25.01.2008 г. и № 26683/15.07.2008 г., дължимият данък е в размер на 371.82 лева /стр. 38 от РД/. За 2009 г. - ДДС от продажби на стоки, доставени по фактури 19.01.2009 г. и от 23.01.2009 г. е в размер на 188.15 лева. В тази част ревизионният акт е законосъобразен - установено е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което законосъобразно данъчна основа за облагане по ЗДДС е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК и е начислен ДДС за ревизираните периоди в посочения размер, заедно със законните лихви за забава. Спорът по доставките от Атик ООД е изяснен от фактическа страна, поради което следва да се постанови решение по същество, с което жалбата на ЕТ Фиданка Георгиева против ревизионния акт в тази част да бъде отхвърлена. По отношение доставките на стоки, предмет на фактурите, издадени от Г. Бриз 97 ЕООД, Деливъри Смолян АД, ЕТ Асен Асенов и Бонита АД, изводът на съда, че не е доказано предаване и получаване на стоките и съответно основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане по аналог, се подкрепя от събраните по делото доказателства. Фактурите, са оспорени от ревизираното лице в хода на съдебното производство по реда на чл. 193 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК относно тяхната истинност. По реда на чл. 192 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК по делото са събрани оригиналите на всички спорни фактури. Установено е, че всички фактури, с изключение на тези, издадени от Г. Бриз 97 ЕООД, не носят подпис на получател. От приетото по делото заключение на съдебно-графологическата експертиза е установено, че само фактура № 697/12.01.2007 г. издадена от Г. Бриз 97 ЕООД е подписана от Фиданка Георгиева. Относно фактурите, на които липсва подпис на получател, правилно съдът е приел, че представляват годни счетоводни и данъчни документи, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч подписът на получател не е задължителен реквизит на съставения първичен счетоводен документ. Такова изискване не се съдържа и в нормата на чл. 114 от ЗДДС във връзка с редовността на съставените данъчни документи. Правилен е и изводът, че така представените документи не могат да служат като доказателства за предаване и получаване на стоките от ревизираното лице в търговските му обекти. Доводите в касационната жалба, че тези факти са доказани, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Издаването на фактури, отговарящи на изискванията по чл. 7, ал. 1 ЗСч, тяхното отчитане в счетоводството на доставчиците и отчетните им регистри по ЗДДС, извлеченията от счетоводните регистри на доставчиците не са достатъчни да удостоверят получаването на стоки. Правилно съдът е приел, че показанията на разпитаните по делото свидетели Жанета Димитрова, Магдалена Герджикова и св. Младен Манчев не установяват конкретни факти във връзка с предаването и получаването на стоките по спорните фактури, издадени от Г. Бриз 97 ЕООД, Деливъри Смолян АД, ЕТ Асен Асенов и Бонита АД. От показанията се установява, че ревизираният търговец е бил клиент на посочените доставчици, но това обстоятелство не е било спорно в процеса, тъй като според констатациите при ревизията и изявлението на адв. Хаджиева в първото по делото съдебно заседание, ЕТ Фиданка Георгиева е отчитала покупки на стоки от тези лица, но по други фактури. Спорна е доставката и получаването на стоките, предмет на процесните фактури, като в събраните по делото гласни доказателства не се съдържат конкретни данни в тази връзка. Основателни са доводите на процесуалния представител на търговеца, че дадените пред съда показания са общи, както и че част от тях са в противоречие с наличните по делото писмени доказателства и писмените обяснения, дадени от доставчиците в хода на ревизията. При тези доказателства правилно съдът е приел, че не се установява от страна на органите по приходите получаването на стоки, по фактурите, издадени от Г. Бриз 97 ЕООД, Деливъри Смолян АД, ЕТ Асен Асенов и Бонита АД, поради което е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрит приход от тяхната продажба през ревизираните периоди 2007-2009 г. Поради това, решението в частта, в която е отменен начисления ДДС върху данъчна основа, формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК за продажбата на стоки, доставени по фактурите, издадени от посочените доставчици, е законосъобразно и следва да се остави в сила. Предвид всичко изложено, се налага краен извод за неправилност на обжалваното решение в частта, в която е отменен начисления данък добавена стойност в общ размер от 1913.79 лева и съответните лихви за ревизираните периоди на 2007 г., 2008 г. и 2009 г. върху продажби на стоки, получени по фактурите, издадени от Атик ООД, определен по реда на чл. 122 ДОПК, както и в частта на установените задължения по ЗДДФЛ за всички ревизирани периоди. Спорът в частта по ЗДДС е изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата в тази част. В частта, по ЗДДС делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство. При новото произнасяне административният съд следва да изложени мотиви по наличието или липсата на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на данъчна основа за доходи от неустановен произход за всеки от ревизираните периоди на 2007-2009 г., като обсъди доказателствата по делото и възраженията на страните. При разглеждането на спора относно законосъобразността на установените задължения по ЗДДФЛ и преди всичко при преценката за законосъобразност на формираната данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за доходите от стопанска дейност на Фиданка Георгиева в качеството й на ЕТ за 2007 г., доколкото за 2008 г. и 2009 г. данъчната основа за дейността на ЕТ по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена 0.00 лева. При необходимост от специални знания за изчисление на данъчната основа по ЗДДФЛ, съдът следва да укаже на страните необходимостта от назначаване на съдебна експертиза, която да установи доходът от стопанска дейност като ЕТ, като взе предвид приходите от продажби на стоки, получени по фактурите от Атик ООД, респективно да назначи служебно такава експертиза, на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК. В останалата част, в която е отменен ревизионният акт относно установените на основание чл. 122 ДОПК задължения по ЗДДС за разликата над 1913.79 лева и съответните лихви до пълния размер на начисления ДДС от 52 506.24 лева, /неправилно посочен в решението в размер на 52 965.59 лева/ и съответните лихви, решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на ЕТ Фиданка Георгиева разноски за първата инстанция, за сумата над 502.08 лева до пълния присъден размер от 542 лева на разноските за първата инстанция. За касационното производство на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 363.96 лева, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение с оглед направеното искане и съобразно материалния интерес по тази част от спора, която се решава по същество и се отхвърля жалбата на ревизираното лице. На ответника по касация не следва да се присъждат съдебни разноски за касационното производство, поради липса на искане за това, както и на доказателства за направени разходи в настоящото производство. По разноските, свързани с обжалването на ревизионния акт в частта по ЗДДФЛ, следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,