Определение № 10858 от 30.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10848/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл., във вр. с чл. 154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Й. И. срещу протоколно определение от 16.09.2026 г., постановено по адм. д. 260/2026 г. по описа на Административен съд-Видин (АС-Видин), с което е спряно производството по делото до приключване на производството по дело С-676/25 на Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по отправено към него преюдициално запитване. По изложени в частната жалба доводи за неправилност на определението се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски за настоящото производство. Ответникът „Аксес Файнанс“АД оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че преюдициалните въпроси, предмет на образуваното пред СЕС дело С-676/25, са от значение за правилното решаване на настоящото дело, с оглед на което е постановил спиране на производството на основание чл.154а, ал. 1, т. 8 от АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция приема, че в случая действително е налице хипотезата на чл.154а, ал. 1, т. 8 от АПК, защото отправените до СЕС въпроси са свързани с обема и характера на задължението на администратора на лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 в хипотезата на поискан достъп до лични данни, които са обработвани по приключили отношения между администратора и физическото лице. Независимо от известната разлика в твърдените факти в спора, който е обусловил отправянето на преюдициалното запитване и тези по адм.д. 260/2026 г. по описа на АС-Видин, е налице достатъчно сходство, което да предполага прилагане на правни норми, за които СЕС е сезиран да се произнесе със задължително тълкуване. По изложените съображения обжалваното определение като правилно, обосновано и законосъобразно трябва да бъде оставено в сила. Настоящото определение не представлява акт по същество на спора, поради което след отпадане на основанието за спиране на производството и възобновяването му административният съд следва с акта по същество на спора да се произнесе и по претендираните в настоящата инстанция разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,