Определение № 5950 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5071/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на Я. В. С., чрез адв. С. Илиев, против определение № 409 от 06.03.2025г. по адм. дело №472/2024г. на Административен съд – Перник, с което е оставено без уважение негово искане за допълване на определение № 1706 от 07.10.2024г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. Ревелират се доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на определението и постановяване на друго, с което искането да бъде уважено. Ответната страна - "Драг Кепитъл" АД (с предишно наименование "Терра Кредит" АД), чрез адв. Бенислав Вътев в представен писмен отговор намира частната жалба за неоснователна. Моли оспореното определение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, пето отделение при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл.236 от АПК приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, за която оспорваният съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл.229, ал.1, т.2 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспореното определение, АС - Перник е оставил без уважение искането на Я. С. за допълване на определение № 1706 от 07.10.2024г. по адм. дело №472/2024г. в частта за разноските. За да постанови този резултат, АС е приел на първо място, че не е налице хипотезата на чл.143, ал.2 АПК, а именно оттегляне на оспорения административен акт и на следващо място, въпреки отправеното с жалбата искане за присъждане на разноски, не са представени доказателства за сторени такива. Представените доказателства са за разноски, извършени след постановяване на обжалвания съдебен акт и връчването му на страната на 16.10.2024г. С горните мотиви съдът е счел, че не са налице основания за исканото допълване. Определението е правилно като краен резултат. Отговорността за разноски в производството по оспорване на административни актове пред съда е уредена в чл. 143 от АПК. Съгласно ал. 2 на чл. 143 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, а според ал. 3, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че отговорността за разноските в съдебно-административното производство е материална последица от неговото развитие, която е уредена в процесуалния закон – АПК. Когато административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен от съда, разноските на адресата се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта, респ. когато производството по делото се прекрати, жалбоподателят също има право на разноски, включително и при отпаднал правен интерес в хода на делото, предвид поведението на органа, станало по-рано причина за завеждането му. С оглед на това в конкретния случай при прекратяване на съдебното производство в хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК, жалбоподателят има право на съдебни разноски. Споделими обаче са съжденията на съда за наличието на друго основание за недължимост на разноските. Правото на страната за присъждане на разноски не се реализира служебно от съда, а следва да бъде упражнено по процесуален ред със съответно искане в този смисъл заявено своевременно – преди постановяване на съдебния акт, да е свързано с извършени съдопроизводствени действия от съответната страна и с направени разноски за процесуално представителство, заплатени преди прекратяване на производството. В настоящия случая Административен съд – Перник правилно е приел, че независимо от своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на Я. С., разноски не следва да му бъдат присъждани. В хипотезата на приключване на съдебното производство в закрито съдебно заседание страната може да представи доказателства за извършването на съдебни разноски най-късно с подаване на искането за допълване на съдебния акт по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като тези претендирани разноски – адвокатско възнаграждение, следва да са заплатени преди прекратяване на делото. В случая по делото с молбата от 24.10.2024г. за допълване на прекратителното определение, в частта на разноските, е представен договор за правна защита и съдействие от дата 21.10.2024г. Този договор има за предмет предоставане на правна защита и съдействие и подаване на частна жалба, в случая приета с влязло в сила определение на ВАС като искане чл. 248 ГПК за допълване на определение № 1706 от 07.10.2024г. и процесуално представителство пред Върховен административен съд. Обективираното в договора заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 1100лв. е сторено за процесуално представителство, защита и съдействие чрез подаване на частна жалба срещу определение №1706 от 07.10.2024г. по адм. дело №472/2024г. на АС - Перник, в частта за разноските. Следователно представените доказателства за сторени разноски от дата 21.10.2024г. не установяват реално извършени разноски за процесуално представителство, заплатени преди прекратяване на производството с определение №1706 от 07.10.2024г., каквото е изискването за уважаване на тази акцесорна претенция. Представените доказателства касаят разноски, сторени в производството по чл.248 ГПК, но не и главното производство по жалбата на С. Илиев, приключило с прекратиленото определение. Предвид горното, правилно АС е приел, че искането за допълване на определението, чрез присъждане на разноски макар и своевременно заявено е неоснователно. До постановяване на прекратителното определение №1706 от 07.10.2024г. по адм.дело № 472/2024 г. по описа на Административен съд - Перник не са представени доказателства за реалното извършване на разноските. Обстоятелството, че разноските са своевременно претендирани е без значение за основателността на претенцията за адвокатско възнаграждение, след като същите са извършени след уведомяване на жалбоподателя за прекратителното определение и същите не са били действително направени към датата на подаване на жалбата, така и към датата на постановяване на определението. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането на отвеника по частната жалба за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно. Производството по чл. 248 от ГПК е част от съдебното производство, инициира се в определен от закона срок за допълване на вече постановен съдебен акт, относно разноските или за изменение на постановен съдебен акт, в частта относно присъдените разноски. Целта на съдебното производство е да се отстранят пропуски или грешки на съда, с оглед на което в това съдебно производство не се присъждат разноски на страните. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 от ГПК не са актове, с които се разрешава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция, т.е не е допустимо кумулиране на нови задължения за разноски в производство за разноски. Производството по чл. 248 от ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Ето защо, претендираните в това съдебно производство разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,