Определение № 23 от 20.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3434/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма] срещу определение № 445, постановено на 21. 10. 2015 г. от Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, Първи състав по ч.т.д. № 642 по описа на съда за 2015 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение № 951 от 12. 09. 2015 г., постановено от Смолянски окръжен съд по т.д. № 45 по описа на съда за 2015 г., с което на частния жалбоподател е отказано продължаването на срок за обжалване на постановено по делото определение. В частната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след съвкупна преценка на оплакванията в частната жалба и на събраните по делото доказателства, намира следното: Частната касационна жалба, с която настоящата касационна инстанция е сезирана, като подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Обжалваното въззивно определение е валидно, допустимо и правилно. В отлика от определенията, с които се отказва възстановяването на срок (вж. т. 5 от ТР № 1 от 17. 07. 2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, приложима и при действието на ГПК от 2008 г.), определенията с които се отказва продължаването на неизтекъл процесуален срок, не подлежат на самостоятелно обжалване, доколкото същите не преграждат по-нататъшния ход на делото. Правилността на изводите на съда относно наличието или липсата на уважителни причини по см. на чл. 63, ал. 1 от ГПК за продължаване на срока, както и въобще на законова възможност за такова продължаване (срв. чл. 63, ал. 3 ГПК), подлежи на преценка при последващия инстанционен контрол за законосъобразност върху актовете, които на свой ред преграждат по-нататъшния ход на производството или го завършват в съответната инстанция, в какъвто смисъл е и константната практика на касационната инстанция. Поради изложеното частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, се явява неоснователна, а обжалваното определение на въззивния съд – правилно, поради което и следва да бъде потвърдено, със законните последици. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение