Определение № 81 от 28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1695/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от К. Р. М., И. Р. С. и К. Р. М. за отмяна на влязло в сила решение № 23 от 20.02.2015 г. постановено по гр. д. № 332/2014 г. на Девненския районен съд по допускане съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], В. област между М. Й. Я. с квота 8/30 ид.части, Р. С. Я. с квота 13/30 ид.части, К. Р. М., И. Р. С. и К. Р. М. с квоти по 3/30 ид.части. Насрещните страни по молбата за отмяна – М. Й. Я. и Р. С. Я. не са подали отговор по реда на чл. 306, ал. 3, изреч. 3 ГПК. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: В молбата за отмяна се поддържа, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за изхода на делото, за които молителите са се снабдили с писмени доказателства впоследствие и които не са могли да им бъдат известни при неговото решаване. Същите считат, че тези обстоятелства биха променили крайните изводи на съда за правата на страните в съсобствеността върху имота, поради което искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата за отмяна е редовна и процесуално допустима. Същата е вписана и съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Тя е подадена от процесуално легитимирани за това лица, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от датата на снабдяването с представените с нея писмени доказателства, поради което следва да се допусне до разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,