Определение № 5785 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. А. М., гражданин на Сирия, подадена чрез упълномощения адвокат П. Николаев, против определение № 7189 от 22.02.2026 г., постановено по адм. дело № 540/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказ, обективиран в писмо с рег. № УП34534/08.12.2025 г. на директора на РПЦ – Харманли и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон, процесуалните правила и правото на ЕС. Според жалбоподателя съдът не е съобразил наличието на пряк и непосредствен правен интерес, защото липсата на регистрационна карта засяга пряко правото му на пребиваване в страната и води до неблагоприятни правни последици. Оспорва изводите на първостепенния съд за липсата на индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол, алтернативно поддържа, че е налице мълчалив отказ на органа да се произнесе по подадената молба за удължаване за удължаване на срока на регистрационната. Изложени са доводи за допуснато нарушение на чл. 6 от Директива 2013/32/ЕС и чл. 12 и чл. 19 от Хартата на основните права на ЕС. Твърди се, че е налице неправилно тълкуване на ЗУБ относно изискването молбата да бъде подадена лично, в който закон не се съдържа изрична забрана за подаването й чрез адвокат. В тази връзка и при условията на евентуалност е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси: Допустимо ли е държава членка да отказва приемане на молба за убежище, подадена чрез адвокат? Съвместимо ли е това с Директива 2013/32/ЕС? Направено е искане за спиране изпълнението на процесния отказ, с оглед предотвратяване на тежки и трудно поправими вреди. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане делото на друг състав на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Алтернативно е направено искане за произнасяне по същество и отправяне на преюдициално запитване. Ответникът – директорът на Регистрационно-приемателен център – Харманли, в депозирано писмено становище поддържа неоснователност на частната жалба и счита, че следва да бъде отхвърлена с всички произтичащи от това правни последици. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима поради липса на годен за обжалване предмет и липса на правен интерес. Според съда правата, които чужденецът счита за нарушени, касаят издаването на карта на бежанец по чл. 42, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, какъвто статут жалбоподателят няма, поради формиран отказ със стабилен административен акт. По аргумент от нормата на чл. 40, ал. 3 ЗУБ, съдът е счел, че регистрационната карта на кандидат не удостоверява самоличността на чужденеца, т.е. липсват права, които да бъдат защитими по реда на съдебната защита. Изложено е, че дори и да бъде открито производство по разглеждане на последваща молба, каквито са индициите по преписката, то производството не представлява такова по предоставяне на закрила /а преюдициално/ за да бъдат респ. приложени правилата за издаване на последваща карта. На следващо място първостепенният съд е преценил, че отказът за издаване на такава карта не съставлява волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 1, респ. ал. 3 АПК, защото картата се издава в производство по предоставяне на международна закрила, което производство завършва с издаване на облагоприятстващ акт или отказ. Съответно по смисъла на чл. 21, ал. 5, изр. първо АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални административни актове. Определението е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно установено, че във връзка с образувано производство по разглеждане на молба за международна закрила пред ДАБ, на 16.06.2025 г. на А. А. М. е издадена регистрационна карта № [номер] на чужденец, чиито срок е продължен до 12.12.2025 г. С решение № 1861/24.02.2025 г. председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/ е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. Отказът е бил предмет на съдебно оспорване, като според направеното отбелязване на постановеното от Административен съд – Хасково решение № 3682 от 11.04.2025 г. по адм.дело № 578/2025 г., е влязъл в сила на 13.10.2025 г. /л. 231 от първоинстанционното дело/. Тези факти са потвърдени от полученото в хода на съдебното производство писмо с изх. № РПЦХ-01-762/16.02.2026 г. от старши юрисконсулт в ДАБ. А. А. М. е подал последваща молба по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, но производство по нея не е открито за разглеждане, тъй като молбата е приета за нередовно подадена. На 03.12.2025 г. с изх. № 733 е подадено и заявление за удължаване на срока на регистрационната карта. В процесния отговор с peг. № УП 34534/08.12.2025 г. директорът на Регистрационно-приемателен център /РПЦ/ - Харманли е уведомил молителя, че след извършена проверка се констатира, че не са установени основания за продължаване на срока на картата, тъй като подадената от чужденеца последваща молба е оставена без движение, поради констатирани нередовности, като е указано, че едва след преценка на допустимостта на молбата би имало възможност за подновяване на регистрационната карта. До чуждия гражданин е било изпратено и съобщение с рег. № 34534/26.11.2025 г. относно констатираните нередовности на последващата му молба за предоставяне на международна закрила /л. 10 от първоинстанционното дело/, което е предмет на оспорване в отделно съдебно производство, видно от приложеното по делото определение № 8543 от 15.12.2025 г. по адм.дело № 1863/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. При тези фактически установявания, обосновани се явяват изводите на решаващия съдебен състав, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на писмо с рег. № УП34534/08.12.2025 г. на директора на РПЦ – Харманли. Съгласно разпоредбата на чл. 29, т. 7 ЗУБ по време на производството чужденецът има право да получи регистрационна карта, каквато той притежава и която е с продължен срок до 12.12.2025 г. Твърдените от жалбоподателя нарушения обаче се отнасят до това, че не му е била издадена карта на бежанец по чл. 42, ал. 1 ЗУБ, като в случая безспорно се установява, че не са налице предпоставките за издаването й, с оглед влязлото в сила решение № 1861/24.02.2025 г. на председателя на ДАБ. Според чл. 40, ал. 3 ЗУБ регистрационната карта на кандидат не удостоверява самоличността на чужденеца, поради което не възникват права, подлежащи на съдебна защита в този аспект. Такава карта се издава единствено в рамките на допустимо производство за предоставяне на международна закрила, каквото в случая не е налице, предвид цитираното съобщение с рег. № 34534/26.11.2025 г. Въпросът ще бъде решен по същество, в случай че бъдат изпълнени дадените указания във връзка с констатираната нередовност на последващата молба с рег. № УП-34534/25.11.2025 г. Противно на твърденията на частния жалбоподател, наличието на правен интерес не може да се извежда от засегнато право на пребиваване в страната. Регистрационната карта на кандидата за закрила не удостоверява правото му на пребиваване, а само отразява наличието на висящо производство пред ДАБ. Правилно решаващият съдебен състав е преценил, че в случая липсва и годен за оспорване на административен акт. Процесният отказ не създава, не изменя и не прекратява самостоятелно права или задължения, нито пряко засяга признати от закона права и законни интереси на адресата, а е част от производството по предоставяне на международна закрила. Съгласно чл. 21, ал. 5, изр. първо АПК волеизявленията, действията и бездействията, които представляват елемент от производството по издаване на индивидуален административен акт, не се квалифицират като самостоятелни индивидуални административни актове и не подлежат на оспорване. По аргумент от цитираната норма подобен отказ не формира годен за съдебен контрол административен акт, поради което жалбата срещу него е процесуално недопустима. Не са налице твърдените нарушения на чл. 6 от Директива 2013/32/ЕС и чл. 12 и чл. 19 от Харта на основните права на Европейския съюз. Член 6 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила гарантира правото на чужденеца да подаде молба за международна закрила и тя да бъде регистрирана, а не правото да получи конкретен вид документ с определено съдържание. На следващо място, чл. 12 от Хартата защитава свободата на сдружаване и на учредяване на сдружения, а не статута на пребиваване или документите, удостоверяващи участие в производство по ЗУБ. Разпоредбата на чл. 19 от Хартата забранява колективното експулсиране и връщането на лице в държава, където съществува сериозен риск от смъртно наказание, изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. В процесния случай няма данни отказът сам по себе си да е съпроводен с мярка по извеждане, връщане или експулсиране, нито да води автоматично до такъв резултат. С него не се постановява напускане на Република България, следователно не отменя гаранциите, предоставени от чл. 19 на Хартата. Доводите за неправилно тълкуване на ЗУБ и евентуалната необходимост от отправяне на преюдициално запитване до СЕС, са неотносими към предмета на настоящото производство, доколкото касаят разглеждането по същество на подадената молба за закрила. Те могат да бъдат обсъждани в производството по обжалване на съобщение с рег. № 34534/26.11.2025 г., доколкото последното касае именно подадената последваща молба по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ и уведомяването на кандидата, че не е налице надлежно подадена молба по чл. 58, ал. 3 ЗУБ. С оглед съображенията за липса на правен интерес от оспорването и характера на процесния отказ, съдът не дължи произнасяне по направеното искане за спиране изпълнението му. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че оспореното определение не страда от пороците релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,