Определение № 101 от 07.03.2023 г. на ВКС по н. д. № 146/2023 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК и е образувано по жалба на А. А. И. чрез неговия защитник против разпореждане № 54/07.02.2023 г. на съдията-докладчик, с което е върната касационната жалба срещу въззивно решение № 12/27.01.2023 г., постановено по ВНОХД № 353/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич. В частната жалба се излагат единствено съображения, свързани със съществото на делото, като се сочат процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса и се заявява несправедливост на наложеното наказание. В заключение се отправя искане да се отмени атакуваното разпореждане и да се допусне касационна проверка на постановеното от Окръжен съд – Добрич въззивно решение. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното: Частната жалба е неоснователна. За да възникне правомощието на касационния съд да провери обжалвания пред него съдебен акт, е необходимо този съд да е сезиран с допустими жалба или протест, които да са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Решенията на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция, с които е потвърдена първоинстанционната присъда на районен съд, не попадат сред подлежащите на касационна проверка актове, предвидени изрично и изчерпателно изброени в нормата на чл. 346 от НПК. Данните по делото показват, че с въззивно решение № 12/27.01.2023 г., постановено по ВНОХД № 353/2022 г., окръжният съд е потвърдил първоинстанционната присъда от 18.10.2022 г. по НОХД № 1345/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич. С оглед на своя вид и предмет атакуваното въззивно решение безусловно не подлежи на касационно обжалване. В случая редовният инстанционен контрол се изчерпва с произнасянето на Окръжен съд – Добрич, чиито съдебен акт влиза в сила. В производството по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК касационната инстанция не разполага с правомощия да проверява по същество постановените от първата и втората инстанция съдебни актове, каквито искания всъщност се съдържат в подадената частна жалба. Контролът, осъществяван от ВКС по този ред, е ограничен до това дали са били налице предпоставките по чл. 351, ал. 5 от НПК. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл. 351, ал.6 от НПК