Определение № 6272 от 11.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5515/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. П. И., притежаващ [ЕГН], подадена чрез пълномощник адв. Кондев, против Определение № 448/04.04.2025 г. на Административен съд София – област, постановено по адм. д. № 473 по описа за 2024 г. на този съд. С определението е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу Решение № 19 от 03.01.2025 г. по адм. дело № 473/2024 г. на Административен съд София – област. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и като такова иска да бъде отменено и касационната жалба да бъде разгледана. Излага съображения, че обжалваният акт е в същността си решение, а не определение, съответно не е приложим редът по чл. 147, ал. 3 ДОПК. Ответникът по ЧЖ – Директорът на Дирекция „МДТ“ при Община Ботевград оспорва основателността на частната жалба в писмен отговор. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение прецени ЧЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: Съдебното производство е образувано по жалба на И. П. И. срещу Решение № 055 от 04.04.2024 г. на директора на Дирекция „МДТ“ при Община Ботевград, с което е оставена без разглеждане жалбата на И. срещу АУЗД № АУЗД 000022-1 от 24.03.2023 година. Съдът е разгледал делото в открито съдебно заседание с оглед оспорване автентичността на подписа на жалбоподателя в известието за доставяне и е назначил съдебно - почеркова експертиза. Решаващият съд се е произнесъл с решение и на основание чл. 147, ал.3 ДОПК е отхвърлил жалбата на И. срещу Решение № 055 от 04.04.2024 г. на директора на Дирекция „МДТ“ при Община Ботевград. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от 13.01.2025 г. С обжалваното в настоящото производство определение съдът на основание чл. 213а, ал. 2 вр. чл. 215, т. 4 АПК е оставил без разглеждане касационната жалба на И. като недопустима и подадена срещу решение, неподлежащо на касационно обжалване. Определението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Правилно първоинстанционният съд, позовавайки се на чл. 88, ал.3 АПК, е счел, че Решение № 19 от 03.01.2025 г. по адм. дело № 473/2024 г. на Административен съд София – област не подлежи на обжалване. Макар съдът да се е произнесъл с решение, вместо с определение, то не е спорно, че произнасянето е със съдебен акт, постановен в производство по реда на чл. 147, ал.3 ДОПК, поради което липсва основание за неговата отмяна. Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка досежно характера на обжалвания съдебен акт, като такъв, постановен по частна жалба срещу акт на горестоящ административен орган за прекратяване на производството по административно обжалване. В съответствие със закона е и субсидиарното позоваване на чл. 88, ал. 3 АПК, доколкото няма изрична правна уредба в ДОПК по въпроса относно обжалваемостта на определението на съда, постановено в производството по чл. 147, ал. 3 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 3 ДОПК, решението по ал. 1 и ал. 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок. Както правилно е съобразил съдебният състав, в ДОПК не се съдържа изрична уредба относно влизането в сила на определението на административния съд, постановено в хипотезата на чл. 147, ал. 3 ДОПК. В пар. 2 ДР на ДОПК е предвидено, че за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на АПК. В чл. 88, ал. 3 АПК е регламентирано, че актът за прекратяване на производството по административно обжалване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или протест пред съответния съд, който се произнася с определение. Определението не подлежи на обжалване. В този смисъл е обоснована преценката на съда, че касационната жалба, подадена срещу съдебния акт, е недопустима и тя правилно е оставена без разглеждане. В същия смисъл е практиката на ВАС, обективирана в Определение № 3984 от 14.04.2025 г. по адм. дело № 3281/2025 г. по описа на ВАС, Осмо отделение; Определение № 8912 от 27.09.2023 г. по адм. дело № 8586/2023 г. по описа на ВАС, Първо отделение и др. Определението на първоинстанционния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение