Определение № 987 от 07.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9074/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. Ц., с [ЕГН] и с адрес в гр. Бургас, [улица], против Определение № 4368 от 10.06.2024 г., постановено по адм. дело № 982 по описа на Административния съд – Бургас за 2023 г. С обжалваното определение, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК, във вр. с чл. 236 АПК, на Ц. е върната негова частна жалба, вх. № 8119/07.08.2023 г., против Определение № 1789/21.07.2023 г. по адм. дело № 982/2023 г. на Административния съд – Бургас. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, като навежда нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди изложените в частната жалба доводи и провери обжалваното определение, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Обжалваният резултат е постановен след Определение № 3792/29.03.2024 г. по адм. дело № 10192/2023 г. на Върховния административен съд, с което е отменено Разпореждане № 3643/04.09.2023 г. по адм. дело № 982/2023 г. на Административния съд – Бургас и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и даване на указания на Ц. да представи доказателства във връзка с твърдението му, че е освободен по силата на закона (чл. 5, буква „о“ от Закона за държавните такси (ЗДТ)) от заплащане на държавна такса за съдебното производство, образувано по негова частна жалба, вх. № 8119/07.08.2023 г., против Определение № 1789/21.07.2023 г., постановено по същото дело. В изпълнение на определението на Върховния административен съд, с Разпореждане № 3813/20.05.2024 г. по адм. дело № 982 по описа на Административния съд – Бургас за 2023 г., съдът е дал на Ц. указание, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за разпореждането, да представи по делото заверен препис на Експертно решение № 3114/29.12.2020 г. на Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас (УМБАЛ – Бургас). Указани са му също последиците от неизпълнение на разпореждането на съда. Съобщението за постановяване на Разпореждане № 3813/20.05.2024 г. е получено от частния жалбоподател на 30.05.2024 г. В указания срок, с имейл, вх. № 6048/04.06.2024 г., неподписан с електронен подпис, Ц. уведомил съда, че указанията му по Разпореждане № 3813/20.05.2024 г. са „излишни“, доколкото е задължение на решаващия съд да провери „достоверността“ на Експертно решение № 3114/29.12.2020 г. на УМБАЛ – Бургас. Информирал, че ще предостави заверен препис на експертното решение, „когато се научите как да опазвате документи на граждани“. След получаване на имейл, вх. № 6048/04.06.2024 г., Административният съд – Бургас е извършил нова проверка на редовността на частна жалба, вх. № 8119/07.08.2023 г., против Определение № 1789/21.07.2023 г. по адм. дело № 982/2023 г. на този съд. Констатирал е неизпълнение на указанията по негово Разпореждане № 3813/20.05.2024 г., довело до нередовност на посочената частна жалба. Аргументирал се е, че за оспорването не е внесена дължимата по чл. 235а АПК държавна такса от 30, 00 лв. Приел е недоказаност на твърденията на Ц., че е освободен от заплащането на държавна такса по силата на закона – поради наличието на експертно решение на УМБАЛ – Бургас. Предвид недоказаността на тези твърдения и по аргумент от нормата на чл. 212, ал. 2 АПК, е счел, че жалбоподателят не е отстранил и друга нередовност на частната жалба, а именно същата да бъде приподписана от адвокат или Ц. да представи документ, че има юридическа правоспособност. Подчертал е, че указание във връзка с отстраняването на посочената нередовност е дадено на частния жалбоподател още с Разпореждане № 3391 от 09.08.2023 г. по процесното дело. С тези мотиви съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице наведеното от частния жалбоподател основание за отмяната му. Съгласно чл. 231 АПК, по отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а. Съобразно чл. 213а, ал. 1 АПК, съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Обосновано Административният съд – Бургас в производството по администриране на частната жалба на Ц. против Определение № 1789/21.07.2023 г. по адм. дело № 982/2023 г. на този съд е констатирал, че същата е нередовна на посоченото в обжалваното определение фактическо основание. Безпротиворечиво се установява от данните по делото, че частният жалбоподател не е изпълнил даденото му от съда с Разпореждане № 3813/20.05.2024 г. указание да представи заверен препис на Експертно решение № 3114/29.12.2020 г. на УМБАЛ – Бургас, което съдът да провери и съобрази съдържанието му с оглед разпоредбата чл. 5, буква „о“ ЗДТ. Видно от имейл, вх. № 6048/04.06.2024 г. по описа на Административния съд – Бургас, Ц. е уведомил съда, че указанията му по процесното разпореждане са „излишни“. Отделно е направил изричен отказ за предоставяне на експертното решение в частната жалба, по която е образувано производството пред настоящия съд. Не намира опора в закона оплакването на частния жалбоподател, че е задължение на решаващия съд да извърши служебна проверка, дали е издавано процесното експертно решение, респ. ако такова е налице, да се снабди с него по служебен път. В тежест на жалбоподателя е да докаже твърденията си, че спрямо него са налице предпоставките за освобождаването му от държавна такса по конкретното дело, а задължение на съда е да прецени, дали лицето е освободено от държавна такса. При липсата на процесуална активност от страна на Ц. да защити собствения си интерес, изпълнявайки указанието на съда по Разпореждане № 3813/20.05.2024 г., частната му жалба против Определение № 1789/21.07.2023 г. по адм. дело № 982/2023 г. на Административния съд – Бургас е останала нередовна. Доколкото редовността на жалбата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на обжалване, неизпълнението на процесното указание е довело до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Поради това правилно Административният съд – Бургас е приложил разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК и е върнал частната жалба на подателя й. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия