Определение № 1383 от 25.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 810/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от Д. Б. А., чрез адвокат С. С., срещу решение, имащо характер на определение, №5954/21.11.2023г. по в.г.д. № 6924/2022г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за допълване на въззивното решение в частта за разноските с произнасяне по подадената на 10.05.2022г. частна жалба срещу определение №10737/28.04.2022г. по г.д.№54327/2021г. на СРС по чл.248 от ГПК. В жалбата се твърди, че определението е неправилно. При постановяването му съдът е определил размера на следващите се на насрещната страна разноски въз основа на първоначално предявения иск, без да съобрази намаляването му. По същество моли за неговата отмяна и изменение на размера на присъдените от първостепенния съд разноски от 1 733,33лв. на 741,66лв. Насрещната страна „С. И.“ ООД с писмен отговор, чрез адвокат В. Б., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на обжалването, а в условие на евентуалност изразява становище за нейната неоснователност. Частната жалба е допустима: подадена е срещу решение, имащо характер на определение, за допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските по оставената без уважение частна жалба срещу определението на първостепенния съд по чл.248 от ГПК. Този акт подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК с частна жалба, доколкото актът, чието изменение е разгледано, подлежи на обжалване. С оглед на това, за редовността на жалбата не е необходимо прилагане на изложение на касационните основания. Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивното производство пред Софийски градски съд по г.д. № 6924/2022г. е приключило с влязло в сила решение № 192/12.01.2023г. С обжалваното решение (определение) №5954/21.11.2023г. е оставена без уважение молбата на Д. Б. А., чрез адвокат С. С., за допълване на въззивното решение с произнасяне в цялост по подадената частна жалба срещу определението на първостепенния съд по чл.248 от ГПК, като размерът на присъдените в полза на насрещната страна разноски бъде намален от 1 733,33лв. на 741,66лв. Въззивният съд приел, че не са налице основания за допълване на постановеното по делото решение, тъй като в същото се е произнесъл по подадената от молителя частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК на първостепенния съд, като намерил същата за неоснователна. В допълнение съдът се произнесъл по въведените с частната жалба и неразгледани в решението оплаквания срещу обжалвания първоинстанционен акт. Съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалваното определение е недопустимо по следните съображения: Подаденото от Д. Б. А., чрез адвокат С. С., искане за допълване на въззивното решение в частта за разноските по съществото си е частна касационна жалба срещу произнасянето на въззивния съд, тъй като съдържа несъгласие с обективираните в решението изводи за неоснователност на частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК на първоинстанционния съд. Компетентен да разгледа и да се произнесе по тази жалба е Върховният касационен съд. Доколкото съдът сам квалифицира отправените до него искания, съставът на въззивния съд не е бил компетентен да се произнесе по жалбата, а като администриращ съд, е следвало да направи преценка за нейната допустимост и редовност; да даде указания за отстраняването им, респ. да я администрира и изпрати за разглеждане на компетентния за това съд. Като не е сторил това, а сам се е произнесъл по молбата, квалифицирана като искане за допълване на въззивното решение, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото върнато на администриращия съд за преценка допустимостта и редовността на подадената частна касационна жалба, обективирана в молба №5394/20.01.2023г. за допълване на решение № 192/12.01.2023г. по в.г.д.№6924/2022г. на СГС, съответно за извършване на размяна на книжа и изпращането ѝ по компетентност на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение