Решение № 11954 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9214/2018 г.

Решение № 11954 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9214/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на А. И. Б. против заповед № ЧР–03–81 от 13.06.2018 г. на министъра на правосъдието, с която, на основание чл. 203, ал. 1, т. 8 и 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В жалбата и представените писмени бележки по делото са развити подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната й. Жалбоподателят се представлява от адвокат Я. А. и претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – министърът на правосъдието, оспорва жалбата. Поддържа, че обжалваната заповед е законосъобразна, не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК и счита, че следва да се отхвърли жалбата на А. Б. като неоснователна. Представлява се от юрисконсулт Нина Даганова, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

Жалбоподателят главен инспектор А. И. Б. - държавен служител в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", е заемал длъжността заместник - началник на режимна и надзорно - охранителна дейност в Затвора гр. С. I – ва категория.

Със заповед № ЧР-03-57 от 25.01.2018 г. на министъра на правосъдието, срещу А. Б. е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), по повод докладна записка рег. № 3957/25.04.2018 г. на гл. инспектор И. Л. И. - началник сектор ОСЗ при ГДИН, в която се съдържат данни за допуснати нарушения при изпълнение на наказанието лишаване от свобода на П. В. С., осъден на доживотен затвор без замяна, чрез направени устни разпореждания от заместник началника на затвора относно третирането на лишеното от свобода лице. Според докладната записка, в резултат на извършена проверка на записи от системата за видео – наблюдение на пост № 16 е установено, че на 6.04.2018 г. и на 10.04.2018 г. помещението, в което е настанен лишеният от свобода П. С., не се заключва съгласно разпоредбите на чл. 213 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията (ППЗИНЗС). Осъденият Стоянов се движи безконтролно в района на поста, посещава и влиза в помещението на постовите надзиратели, а вратата на помещението, в което е настанен Стоянов, е непрекъснато отворена. Със заповедта за образуване на дисциплинарно производство е определен съставът на дисциплинарно разследващия орган и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР главен инспектор А. Б. временно е отстранен от длъжност.

Със заповед № ЧР-03-70/11.05.2018 г. е изменена заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като старши комисар И. И. – ВПД началник на затвора в гр. С. I – категория е отстранен от участие от образуваното със заповед № ЧР-03-57 от 25.01.2018 г. на министъра на правосъдието дисциплинарно производство и на негово място е определен комисар Юлиян Шемширов - началник на отдел "Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите" в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заместник-председател на дисциплинарно разследващия орган определен със същата заповед.

В хода на дисциплинарното производство, с оглед изясняване на фактическата обстановка, дисциплинарно разследващият орган е събрал писмени доказателства, прегледани са записите от камерите за наблюдение, приети са писмени сведения от служители, които изпълняват служебните си задължения на територията на І-ва група- зона с повишена сигурност и лица, които изтърпяват наказание лишаване от свобода в Затвора гр. С..

Дисциплинарната проверка е приключила с обобщена справка рег. № 4799/21.05.2018 година. В обобщената справка подробно са отразени фактическите и правни обстоятелства, възприети от дисциплинарно разследващия орган и е предложено на жалбоподателя да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", на основание 203, ал. 1, т. 8 и 13 ЗМВР – злоупотреба с власт и доверие и неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО. Министърът на правосъдието е поставил резолюция, че се е запознал със същата.

А. Б. се е запознал с обобщената справка на 21.05.2018 г. срещу подпис, като на същия е разяснена и възможността да даде допълнителни обяснения или възражения. Служителят е дал възражение вх. № 6821/22.05.2018 г., адресирано до главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията", с което заявява, че не е издавал нито писмени нито устни разпореждания относно лишения от свобода П. С..

На 1.06.2018 г. на служителя е връчена покана вх. № 7300/1.06.2018 г. за даване на писмени обяснения по случая.

На 4.06.2018 г. А. Б. е представил писмено обяснение вх. № Г – 269/4.06.2018 година. В писменото обяснение изразява несъгласие с констатациите на дисциплинарната комисия и поддържа, че не е допуснал вменените му дисциплинарни нарушения.

На основание чл. 207, ал. 12 ЗМВР, дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище рег. № 4928 от 23.05.2018 г., с което министърът на правосъдието се е запознал на 28.05.2018 година. Материалите от дисциплинарно производство са изпратени на дисциплинарно наказващия орган с писмо рег. № 92 -15 - 192/28.05.2018 г. от ГДИН и считано от този момент е започнал да тече двумесечният срок за издаване на заповедта за дисциплинарно наказание на служителя.

Дисциплинарното производство е приключило с издаване на оспорената заповед № ЧР–03–81 от 13.06.2018 г. на министъра на правосъдието. В заповедта са описани фактическите обстоятелства, приети за установени от дисциплинарно наказващия орган, изведените въз основа на тях изводи за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и дадената правна квалификация на приетите дисциплинарните нарушения, както следва:

Съгласно прегледа на записите за видеонаблюдение от датите 6.04.2018 г., 10.04.2018 г. и 14.04.2018 г. е видно, че на посочените дати е допуснато свободно придвижване на лишения от свобода П. С. в зоната за повишена сигурност в района на пост № 16, в нарушение на вътрешните правила и определения режим на изтърпяване на наказанията. Подробно са отразени по часове поведението на лишените от свобода и действията на надзорно – охранителния състав. Описаните фактически обстоятелства са констатирани и от съда при прегледа на приложените като веществено доказателство видео-файлове и не се оспорват от страните.

От записите е видно, че при храненията за закуска, обяд и вечеря на осъдения Стоянов не се предоставя храна.

При прегледа на билетите за свиждане е установено, че на 23.02.2018 г. лишеният от свобода П. С. е провел свиждане с Ц. С. и И. Я..

От записите на камера № 6 от системата за видеонаблюдение, наблюдаваща предаването на хранителни пратки от близките за лишените от свобода е установено, че на 23.02.2018 г. в 13: 38 часа за осъдения Стоянов е допуснато да се внесат няколкократно повече хранителни продукти от позволените, съгласно чл. 82, ал. 5 ППЗИНЗС. Същите са в обем: хранителни продукти в полиетиленови торби с дръжки, с вместимост между 3-5 кг. - общо 21 бр.

По отношение на провежданите от осъдения Стоянов свиждания в помещенията, предназначени за срещи с адвокати, е установено, че същите са провеждани съгласно утвърден от началника на затвора график "За дневния режим и разпределение на времето на настанените на територията в 1-ва група при затвора гр. С. I -ва категория, осъдени "Доживотен затвор", настанените по чл. 248, 246, изолираните по чл. 120 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), изолираните в наказателна килия и лишените от свобода "чужда делегация" - Доживотен затвор, "чужда делегация" - Поправителен дом за непълнолетни младежи".

Във връзка с установените служители от камерите за видеонаблюдение, изпълнявали служебните си задължения в периода 6.04.2018 г., 10.04.2018 г. и 14.04.2018 г. на пост № 16, където се намира килията на лишения от свобода П. С., са изискани обяснения от тях за причините поради които вратата на килията на лишения от свобода П. С. е била често отворена и същият се разхожда в коридора, както и защо се нарушава установеният режим от съда, при който трябва да търпи наказанието лишаване от свобода. Въз основа на дадените писмени сведения, цитирани в обобщената справка в заповедта е прието, че на 6.04.2018 г., 10.04.2018 г. и 14.04.2018 г. лишеният от свобода П. В. С. безпрепятствено се е придвижвал в района на пост № 16 под "надзора" на постовите надзиратели, след предварително дадено устно разпореждане от главен инспектор А. Б., в нарушение на разпоредбата на чл. 213 ППЗИНЗС.

Прието е, че от извършените наблюдения на видеозаписите, както и от обяснението на подчинените в йерархично отношение служители от надзорно-охранителния състав по безспорен и категоричен начин е установено съзнателното поведение на главен инспектор А. Б., обективирано в даването на неправомерни устни разпореждания за привилегировано третиране на осъдения Стоянов, чрез допускане на свободно придвижване на посочените по-горе дати в района на пост № 16 и нарушения на вътрешните правила за провеждане на удължено свиждане и получаване на хранителни продукти.

Прието е също, че на 23.02.2018 г. в 13: 38 часа надзорно-охранителния състав по устно разпореждане на гл. инспектор А. Б. е допуснал за осъдения Стоянов да бъдат внесени няколкократно повече хранителни продукти от позволените съгласно чл. 82, ал. 5 ППЗИНЗС, както и да бъдат консумирани извън залата за провеждане на свиждането, в нарушение на чл. 73, ал. 19, т. 2 ППЗИНЗС.

При изясняване на фактическата обстановка е установено още, че на 12.04.2018 г. лишеният от свобода Д. Д. В. е адресирал жалба до министъра на правосъдието, в която е посочил, че в началото на годината лишеният от свобода М. П., осъден на доживотен затвор го е попитал може ли да му намери оръжие. Същият не е споменал, защо му е необходимо, но е поискал намирането да стане в кратки срокове. За случая лишеният от свобода Д. В. е уведомил заместник -началника А. Б. и са се разбрали, ако има допълнителна информация, осъденият Василев да го информира. След подадената информация, на 23.02.2018 г. лишеният от свобода Д. В. е преразпределен в ЗО "Кремиковци" I-ва категория към затвора в гр. С. I-ва категория. От описания сигнал и от проведените разговори с осъдения е установено, че информация е подадена в началото на 2018 г. на постовия на пост № 24 (VIII група) и след това на инспектор Г. Х. -главен надзирател III -та степен в затвора в гр. С. I -ва категория, който веднага е докладвал на заместник-началника А. Б..

Прието е, че провежданите от главен инспектор А. Б. проверки по реда на чл. 330 ППЗИНЗС са фиктивни - видно от приложеното към преписката обяснение и отразената проверка от него в "Книга за отразяване на проверките от ръководството на затвора С. и ГДИН", същият посочва, че на 6.04.2018 г. е посетил затвора. Осъществил е контрол по изпълнение на служебните задължения на служителите от надзорно-охранителния състав, като не е констатирал нарушения, което не кореспондира с констатациите от проверката на системата за видеонаблюдение на пост № 16.

Дисциплинарно наказващият орган е приел, че неправомерното издаване на устни разпореждания от главен инспектор А. Б. спрямо подчинените му служители от надзорно-охранителния състав, в качеството си на заместник - началник (режимна и надзорно-охранителна дейност) в Затвора в гр. С. I-ва категория, съставлява преднамерено използване на оказаното доверие за неправомерно извличане на облага от осъдения П. В. С., с което се накърнява доверието на органа по назначаването. Главен инспектор А. Б. е използвал служебното си положение за оказване на натиск върху подчинените му служители в йерархическо положение от надзорно-охранителния състав, като им е издавал устни разпореждания за привилегировано третиране на осъдения П. В. С. в нарушение на режимните и надзорно-охранителни изисквания и правилата за провеждане на удължени свиждания и внасяне на хранителни пратки. Свободното придвижване на лишения от свобода П. В. С., освен че е в нарушение на посочените разпоредби и вътрешни инструкции, представлява поставянето му в по-благоприятно положение при пребиваването му в килия № 7. Същото създава предпоставки за заплаха на здравето и живота, както на служителите, така и на част от лишените от свобода, настанени в ЗПС, както и застрашаване сигурността в затвора.

Министърът на правосъдието е посочил в заповедта, че във връзка с правилата за изпълнение на наказанието "Доживотен затвор", разписани в чл. 213 ППЗИНЗС, наказанието "доживотен затвор", което изтърпява лишения от свобода П. С. изисква специален режим на изтърпяване в обособена зона с повишена сигурност, в постоянно заключено помещение, при засилен надзор и охрана, при спазването на специални условия за охрана. Постановеният от съда специален режим на осъдения на доживотен затвор без замяна П. С. е няколкократно нарушаван, което само по себе си е обстоятелство, което създава условия и предпоставки за извършване на друго престъпление от лишения от свобода (нанасяне на телесни повреди, опит за бягство и т. н.). В тази връзка се е позовал на доклада за лишения от свобода П. С., приложен по дисциплинарната преписка, че същият е с изключителни умения да манипулира, като първоначално демонстрира откритост и добронамереност, за да спечели доверието на служителите и да се възползва от по-специално отношение, с цел - облекчаване на режимните изисквания и установените правила в затвора, особено в зоната с повишена сигурност.

На следващо място е приел, че издаването на устно разпореждане от главен инспектор А. Б. за допускане на осъдения Стоянов да бъдат внасяни няколкократно повече хранителни продукти от позволените и консумирането им извън залата за провеждане на свиждането, отново го поставят в по-благоприятно положение в сравнение с останалите лишени от свобода.

Дисциплинарно наказващият орган е изтъкнал, че най-голяма отговорност за спазването на режима, при който изтърпяват наказанието си лишените от свобода, както и цялостната надзорно-охранителна дейност на Затвора в гр. С. I-ва категория е поверена на главен инспектор А. И. Б., заместник-началник (режимна и надзорно - охранителна дейност).

Дисциплинарно наказващият орган е възприел констатациите от извършена проверка, отразена в докладна записка с per. № 4445/11.05.2018 г. (по описа на ГДИН), съгласно която, по отношение на постъпилата информация от лишения от свобода Д. Д. В., че в началото на годината лишеният от свобода М. П., осъден на доживотен затвор, го е попитал може ли да му намери оръжие, с поведението си главен инспектор А. Б. е подценил опасността изложена в сигнала за внасяне на оръжие. Същият не е уведомил ГДИН, сектор "Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода" към ГД "Национална полиция" и няма отправено разпореждане към дежурната част на затвора във връзка с получения сигнал.

Квалифицирал е извършените дисциплинарни нарушения като съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 8 - злоупотреба с власт или доверие, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

Дисциплинарно наказващият орган е приел, че едновременно с това главен инспектор А. Б. е нарушил етичните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО, утвърден със заповед № ЛС–04-4/02.01.2018 г. на министъра на правосъдието, както следва:

чл. 16 - "Държавният служител не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави";

чл. 21 - "Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия и бездействия";

чл. 22 - "Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на служител на Главна дирекция "Охрана" или Главна дирекция "Изпълнение на наказанията";

чл. 72 - "Държавният служител в качеството си на ръководен служител не използва йерархичното си положение за осъществяване на натиск върху подчинени".

Министърът на правосъдието е приел, че с поведението си служителят е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение".

С оглед изложените фактически и правни обстоятелства, като се е позовал на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган, на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 и 13 ЗМВР, във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, е наложил на главен инспектор А. Б. дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратил служебното му правоотношение за длъжността заместник - началник на режимна и надзорно - охранителна дейност в Затвора гр. С. I – ва категория.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на уволнителната заповед при следните съображения:

Поддържа, че в дисциплинарното производство и пред съда не са представени доказателства, от които да бъде направен извод, че е издавал устни разпореждания на подчинените си служители за привилегировано третиране на лишения от свобода П. С.. В тази връзка се позовава на приложеното по делото писмено сведение вх. № 6405/11.05.2018 г. на служителя С. С., в което заявява, че е дал писмени сведения по случая под натиск от цивилни служители на ГДИН, както и на изявленията на служителя Николов в същата насока, които компрометират достоверността на описаното нарушение в уволнителната заповед. По отношение на нарушения при доставките на хранителни продукти на лишения от свобода П. С. сочи, че по делото няма доказателства за негови разпореждания към служителите за количеството храна, която лицето да получава от свои близки. Поддържа, че противно на изложеното в заповедта, след като е получил информация от лишения от свобода Д. В., е разпоредил преместването на лишения от свобода в общежитие от открит тип. За дисциплинарното нарушение – фиктивно провеждане на проверки по реда на чл. 330 ППЗИНС сочи, че със заповед № 1-2266/23.05.2018 г. на ВПД главния директор на ГДИН му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" и тази заповед е отменена с влязло в сила решение № 7377 от 6.12.2018 г. по адм. дело № 6350/2018 г. на Административен съд – С. град (касационната жалба срещу решението е оставена без разглеждане с влязло в сила определение № 5078 от 5.04.2019 г. по адм. дело № 1206/2019 г. на Върховния административен съд), приложени по делото. Поради това е недопустимо да се ангажира дисциплинарната му отговорност отново за същото нарушение. При тези доводи, подробно развити в жалбата и писмените бележки, намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и събрания доказателствен материал по делото, намира, че жалбата е основателна, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС, при спазване на изискванията за форма по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Дисциплинарната процедура е проведена в съответствие с предвидения ред в чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС. Жалбоподателят е запознат с издадените заповеди, изготвените справки и становища и събраните доказателства по дисциплинарната преписка. Имал е възможност да представи писмени обяснения, които са приети от органа. Заповедта е издадена в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР.

Обжалваната заповед е материално незаконосъобразна, т. к. при решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност на служителя дисциплинарно наказващият орган е интерпретирал погрешно фактическите установявания по дисциплинарната преписка и е достигнал до неправилни правни изводи за наличие на фактически и правни основания за налагане на оспореното дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя.

В уволнителната заповед са описани четири самостоятелни по своите фактически и правни признаци дисциплинарни нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. На главен инспектор А. Б. му е наложено дисциплинарно наказание уволнение за следните дисциплинарни нарушения:

1. Неправомерно издадени устни разпореждания от главен инспектор А. Б. спрямо подчинените му служители от надзорно-охранителния състав за привилегировано третиране на лишения от свобода П. В. С., в нарушение на режимните и надзорно-охранителни изисквания. Това поведение на жалбоподателя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР – злоупотреба с власт и доверие, както и по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата, за което се следва дисциплинарно наказание "уволнение".

По дисциплинарната преписка са приложени писмени сведения на служителите от надзорно-охранителния състав Д. Г. К., А. С. Ш., Н. А. Н., Д. К. В., Л. П. Мачорски – инспектор в СДВР, Невзеет Невзет Анов, Г. Р. П., Г. М. Х., Р. Е. Д., С. Ю. С. и С. В. Д.. В писмените сведения на изброените служители не се съдържат никакви данни за издавани устни разпореждания от главен инспектор А. Б. за различно, по-благоприятно отношение към осъдения П. С. при изпълнение на определения му режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В писменото сведение на Д. К. В. е посочено, че "между колеги се шушука, че има нареждане отгоре", което не позволява персонализиране на неправомерното нареждане (ако въобще може се приеме от сведението, че такова съществува). В останалите писмени сведения на служителите, в т. ч. на надзорно – охранителния състав, изпълнявал служебните си задължения на 6.04.2018 г., 10.04.2018 г. и 14.04.2018 г., изобщо не е споменато за давани устни разпореждания за нарушение на условията в обособената зона с повишена сигурност по чл. 213 ППЗИНЗС и то конкретно от жалбоподателя. Такива данни не се съдържат и в събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство. Разпитаните свидетели, посочени от страните, не сочат в показанията си за такива разпореждания на главен инспектор А. Б.. Свидетелят Н. Н., надзирател на визираните три дати в заповедта, посочен от жалбоподателя, заявява, че не е получавал от същия нареждания за специално отношение към осъдения Стоянов. Свидетелят Р. Д., посочен от министъра на правосъдието, сочи, че при прегледа на видеофайловете най-сериозните нарушения на режима са установени конкретно на 6.04.2018 г., 10.04.2018 г. и 14.04.2018 г., същите са допуснати от постовите на групата, но не знае дали това е станало по разпореждане на жалбоподателя. Безспорно е от събрания доказателствен материал по делото, че на посочените дати в заповедта служители от надзорно-охранителния състав са допуснали неправомерно толериране на лишения от свобода П. С., в нарушение на регламентираните в чл. 213 ППЗИНЗС изисквания за изпълнение на определения режим на изтърпяване на наказанието му, но липсват доказателства това нарушение да е в резултат на незаконосъобразно нареждане на дисциплинарно привлеченото лице. Съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарната заповед следва да съдържа извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено. В обобщената справка, чието съдържание е инкорпорирано в оспорената заповед, не са визирани конкретни данни, въз основа на които дисциплинарно разследващият орган и съответно – дисциплинарно наказващият орган, е извел извод за извършване на вмененото дисциплинарно нарушение от жалбоподателя. Няма доказателства както за конкретните дати в заповедта, така и за някакъв друг времеви момент, в който жалбоподателят да е издал неправомерно разпореждане за нарушение на режима по чл. 213 ППЗИНЗС, поради което отсъстват фактически и правни основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за същото. Изложените мотиви в заповедта защо издаването на разпореждане от съответния административен ръководител към надзорно-охранителния състав за нарушаване на режима по чл. 213 ППЗИНЗС съставлява злоупотреба с доверие и нарушение на етичните правила по чл. 21, 22 и 72 от Етичния кодекс са принципно верни, но по делото не се установяват конкретни фактически обстоятелства, които позволяват поведението на жалбоподателя да се субсумира в хипотезите по чл. 203, ал. 1, т. 8 и 13 ЗМВР.

1. Главен инспектор А. Б. е санкциониран дисциплинарно за негово неправомерно устно разпореждане, с което са допуснати нарушения на 23.02.2018 г. от служителите на надзорно-охранителния състав на правилата за количеството разрешени продукти, които лишените от свобода могат да внасят в затвора и мястото им на консумация по чл. 82, ал. 5 и чл. 73, ал. 19, т. 2 от ППЗИНЗС. В заповедта е посочено, че по този начин осъденият Стоянов отново е поставен в по-благоприятно положение в сравнение с останалите лишени от свобода. Прието е, че деянието е умишлено и е насочено към извличане на определена облага – материална, чрез допускане от надзорно-охранителния състав по нареждане на Борисов на внасяне 21 бр. торби с хранителни продукти от осъдения Стоянов, което сочи на фактическия състав по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР – злоупотреба с власт и доверие и по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата, за които се следва дисциплинарно наказание "уволнение".

По дисциплинарната преписка са приложени писмени сведения на посочените по-горе служители от надзорно-охранителния състав, от които се установява, че лишеният от свобода П. С. не се храни със затворническа храна, а сам приготвя храната си поради здравословни проблеми. В сведенията си служителите сочат, че по повод проверка на багаж, предназначен за лишения от свобода П. С. при свиждане, са получавали разпореждане от главен инспектор А. Б. да бъдат пропускани хранителни продукти повече като количество и такива, извън списъка на разрешените продукти. В тази насока са сведенията на Р. Е. Д., Невзат Невзат Анов, (и от двамата - потвърдени и в съдебно заседание), Г. М. Х., С. В. Д. и Д. Г. К.. В сведенията на първите трима служители не се съдържа конкретика относно времето, начина и обстоятелствата, при които са получавали такива нареждания от жалбоподателя, не е ясно за какви количества и за какви хранителни продукти извън списъка на разрешените става въпрос. В сведението си служителят Д. К., по повод удълженото свиждане на 23.02.2018 г. и внесените хранителни продукти, сочи, че лишеният от свобода П. С. заявил, че има лично разрешение от г-н Борисов да почерпи близките си, а при приключване на свиждането е взел няколко чанти багаж, надвишаващи позволените килограми и с изключения от списъка с позволените вещи, поради това, че знаел от колеги, че той (П. С.) има разрешение и устно разпореждане от г-н Борисов да му се прави компромис в това отношение. (В писменото сведение на лишения от свобода П. С. не се съдържат такива данни.) От сведението на служителя Д. К. е видно, че на визираната дата в уволнителната заповед жалбоподателят не е издавал разпореждане във връзка с количеството и видовете хранителни продукти, които да бъдат допуснати. Служителят не е извършил проверка на твърденията на лишения от свобода за някакво устно разрешение и без санкция на по-висшестоящ орган самостоятелно е преценил да допусне внасянето на по-голямо количество хранителни продукти. В чл. 73, ал. 19, т. 2 ППЗИНЗС е предвидено, че преди започване на удължено свиждането на посетителите се разрешава: 1. закупуването на храни и напитки от служебните бюфети по ред, определен от съответния началник; 2. внасянето на домашно приготвена храна след проверка от служители от надзорно-охранителния състав; закупените храни и напитки и внесената домашно приготвена храна се допускат в количества, непревишаващи възможността за консумирането им от лишения от свобода и посетителите по време на свиждането. От сведението на служителя Д. К. не може да установи по какъв начин е нарушена цитираната разпоредба и каква неправомерна заповед е издал жалбоподателя в тази връзка. На следващо място, съгласно чл. 82, ал. 5 ППЗИНЗС, хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци, които подлежат на проверка и се предават на лишените от свобода преди започване на свиждането. Пратки, които надвишават установеното количество, по желание на лишения от свобода му се предават за следващ период или се връщат обратно на подателя за негова сметка. Получените хранителни пратки се отразяват в личните картони на лишените от свобода. Цитираната разпоредби не съдържа императивно правило, а позволяват на надзорно-охранителния състав да решава как да постъпи с хранителните пратки във всеки отделен случай. По дисциплинарната преписка за датата 23.02.2018 г. е приложен е билет за свиждане, не са приобщени писмени доказателства какви хранителни пратки са отразявани в личния картон на лишения от свобода П. С. и дисциплинарно наказващият орган не се е позовал на такива данни в оспорената заповед. Преценени по отделно и в съвкупност изложените обстоятелства, сочат, че са налице данни за издавани устни разпореждания от жалбоподателя за внасяне на по-големи количества хранителни продукти и такива, които не са в списъка на разрешените, които са общи и неконкретизирани и съответно не позволяват да се установят нарушения на правилата по чл. 82, ал. 5 и чл. 73, ал. 19, т. 2 ППЗИНЗС извършени от надзорно-охранителния състав в изпълнение на незаконосъобразна/и заповед/и на главен инспектор А. Б.. За конкретната дата, посочена в заповедта, според доказателствата служителят не е търсил санкция от жалбоподателя, считайки, че такава съществува по опосредена информация от негови колеги. Поради това не е възможно да се изведе точен фактически състав, който съдържа време, място и обстоятелства на извършване на описаното дисциплинарно нарушение от обективна страна, както и субективната страна на деянието, вменено на служителя. Не е възможно да се прецени и неговата тежест както от гледна точка на злоупотреба с доверие и нарушение на етичните правила, така и в контекста на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне на вида на дисциплинарното наказание. Ето защо, изложеното в уволнителната заповед не кореспондира с доказателствения материал по преписката и не сочи на безспорно установено дисциплинарно нарушение на жалбоподателя в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 8 и 13 ЗМВР, за което се следва дисциплинарно наказание "уволнение".

1. Като дисциплинарно нарушение, извършено от жалбоподателят е определено поведението му, че е подценил опасността, изложена в сигнала за внасяне на оръжие, по информация на лишения от свобода Д. Д. В.. Прието е, че главен инспектор А. Б. не е уведомил ГДИН, сектор "Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода" към ГД "Национална полиция" и няма отправено разпореждане към дежурната част на затвора във връзка с получения сигнал. В дисциплинарната преписка е приложен доклад рег. № 4445/11.05.2018 г. от ВПД главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията" с аналогични констатации. В докладна записка от 9.05.2018 г. на Р. У. – инспектор "психолог" в ЗО "Кремиковци", където е преместен лишеният от свобода Д. В. по предложение на главен инспектор А. Б., е посочено, че твърденията за съдействие на лишения от свобода Д. В. са "чиста манипулация" и затова не е отразил информацията за пистолета в докладна записка. В тази насока са и показанията на свидетеля П. К. – началник на Затвора гр. С. до 5.04.2018 г., който сочи, че случаят му е докладван от жалбоподателя, както и, че по негово нареждане Борисов устно е докладвал на началник сектор "Оперативно обслужване".

От наличните данни по делото и съдържанието на обжалваната заповед не може да се установи професионалното поведение на жалбоподателя какъв състав на дисциплинарно нарушение осъществява. В чл. 194, ал. 2, т. 1 - 4 ЗМВР са дефинирани видовете дисциплинарни нарушения. Нарушението на нормативните и вътрешно служебните актове, неизпълнението на служебните задължения са самостоятелни видове дисциплинарни нарушения, които имат различен фактически състав и за тях се носи съответната дисциплинарна отговорност. В оспорената заповед не са посочени нормативни и вътрешнослужебни актове, които е нарушил, както и какви задължения по силата на длъжностната характеристика не е изпълнил и с нарушението им по какъв начин е злоупотребил с доверието на органа по назначаване. От данните по делото не става ясно дали са нарушени императивни правила или служителят е действал правомерно, в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност за преценка на достоверност на сведенията на лишеното от свобода лице и необходимостта от някакви мерки, в каквато насока са възраженията му. Не се съдържа мотиви в уволнителната заповед с действията/бездействията си по случая как е злоупотребил с власт и доверие и как същите се субсумират в поведение, което е в нарушение на цитираните етични правила, довело до уронване престижа на службата. В Закона за Министерството на вътрешните работи липсва легално определение относно понятието "злоупотреба с доверие". В съдебната практика се приема, че нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между служителя и органа по назначаване. Деянието, за което служителят е санкциониран дисциплинарно следва да е насочено към извличане на определена облага – материална или нематериална за служителя или трето лице, към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение или оказаното доверие. От субективна страна, реализацията на фактическия състав изисква наличието на умисъл, т. е. съзнателно предприети действия, респ. бездействия при осъществяване на служебните функции и задачи, които са извън очертаните правомощия на служителя, с цел постигане на желания неправомерен резултат. Установените данни по административната преписка, посредством събрания доказателствен материал, в обсъждания случай не обосновават извод за укоримо поведение на служителя, което изпълва фактическия състав на злоупотреба с доверие и нарушение на етичните правила, довело до уронване престижа на службата.

1. В оспорената заповед е отразено, че проведените проверки по реда на чл. 330 ППЗИНЗС от главен инспектор А. Б. са фиктивни. В подкрепа на това заключение е посочено, че констатациите от проверката на системата за видеонаблюдение на пост № 16 са опровергали обяснението на служителя, че при посещението си на 6.04.2018 г. в затвора е осъществил контрол по изпълнение на служебните задължения на служителите от надзорно-охранителния състав и не е констатирал нарушения. Тук трябва да се посочи, че от съдържанието на обжалваната заповед не е ясно дали за описаното нарушение на служебните задължения е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя или е посочено като допълнителен аргумент в подкрепа на мотивите към дисциплинарното нарушение, описано в т. 1 от настоящото решение. Изложените фактически обстоятелства индицират на неизпълнение на служебни задължения. За същите обстоятелства служителят е наказан дисциплинарно. Със заповед 1-2266/23.05.2018 г. на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Проверката на 6.04.2018 г., извършена от жалбоподателя е част от предмета на дисциплинарната заповед. С влязло в сила решение № 7377 от 6.12.2018 г. по адм. дело № 6350/2018 г. на Административен съд – С. град тази заповед е отменена. Недопустимо е за едно и също деяние служителят да се санкционира два пъти – чл. 197, ал. 2 ЗМВР. Незаконосъобразно е и същото да се отчита като отегчаващо обстоятелство при преценка на тежестта на други дисциплинарни нарушения, още повече в случая правните последици на заповед 1-2266/23.05.2018 г. на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" са заличени.

С оглед изложеното, дисциплинарно наказващият орган немотивирано и в нарушение на релевантните законови правила, без да са налице убедителни и точни доказателства за извършени дисциплинарни нарушения от жалбоподателя, му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение".

При решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, дисциплинарно наказващият орган не е спазил изискването по чл. 197, ал. 3 ЗМВР, съгласно който на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая това законово изискване не е изпълнено. Дисциплинарно наказващият орган не е диференцирал дисциплинарните нарушения и подвел към съответната хипотеза на дисциплинарно нарушение и не е определил за всяко от тях дисциплинарно наказание при съобразяване на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР.

В оспорената заповед се съдържат общи мотиви към възприетите дисциплинарни нарушения и общо действията на жалбоподателя са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 8 и 13 ЗМВР. По съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че е недоказано с поведението си служителят А. Б. да е злоупотребил с властта и доверието на органа по назначаване при изпълнение на служебните си функции, чрез издаване на неправомерни устни разпореждания за привилегировано отношение на надзорно-охранителния състав към лишения от свобода П. С., поради което незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната му отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР. По отношение на посочените в т. 3 и 4 от решението дисциплинарни нарушения, освен изложените по-горе съображения за незаконосъобразност на заповедта в тази част, следва да са подчертае, че са несъставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР.

Не е налице и фактическият състав по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО, уронващи престижа на службата. В оспорената заповед са посочени конкретни етични правила, но не и какво се състои нарушението им и то за всяко от описаните дисциплинарни нарушения. Няма данни по делото за поведение на жалбоподателя в нарушение на етичното правило по чл. 16 - "Държавният служител не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави", доколкото същото визира лично поведение, което е в противоречие с общоприетите норми за етично поведение. По отношение на останалите цитираните правила по чл. 21 - "Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия и бездействия"; чл. 22 - "Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на служител на Главна дирекция "Охрана" или Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"; чл. 72 - "Държавният служител в качеството си на ръководен служител не използва йерархичното си положение за осъществяване на натиск върху подчинени", както вече се посочи не се установява по делото с действията и бездействията си служителят да е нарушил същите в отделните хипотези, описани в заповедта. В заповедта (в т. ч. обобщената справка) не е посочено кои професионални задачи не е изпълнил жалбоподателя, за които следва да носи отговорност – по длъжността характеристика и/или нормативни и вътрешно служебни актове. За нарушенията по чл. 22 и чл. 72 от Етичния кодекс липсват убедителни и конкретни доказателства, че са извършени от жалбоподателя в случаите, предмет на оспорената заповед. Вменените дисциплинарни нарушения по т. 3 и 4 от заповедта не покриват признаците на нарушения на етичните правила по чл. 22 и 72 от Етичния кодекс. П. медийни публикации по делото съдържат изявления на длъжностни лица от администрацията на органа по назначаване за предстоящи проверки поради съмнения за дисциплинарни нарушения от жалбоподателя и последващи такива за наложеното му дисциплинарно наказание, т. е. същите не са инспирирани от конкретно неправомерно поведение на служителя, станало известно на обществото и довело до уронване престижа на службата.

Предвид изложеното, обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради което следва да се отмени.

С оглед изхода на спора, Министерство на правосъдието - юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, следва да заплати на жалбоподателя направените деловодни разноски в размер на 660 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е подкрепено с конкретни аргументи и е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,