Определение № 9276 от 04.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8438/2023 г.

Н. Аладжов е подал частна жалба против определение № 4793/06.06.2023г. по адм. дело № 4703/2023г. по описа на Административния съд – град София, поправено с определение № 4870/8.06.2023 г., постановено по същото дело. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Н. Аладжов срещу удостоверение изх. № 1106/13.04.2023г., издадено от държавен експерт в Дирекция „Българско гражданство“ към Министерството на правосъдието на основание чл. 39, ал .1 от Закона за българското гражданство, в което е удостоверено, че жалбоподателят не е български гражданин. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението и е поискано да бъде отменено с връщане на делото на съда за разглеждането му. Държавният експерт, издал оспореното удостоверение, не е взел становище. Върховният административен съд, като провери правилността на определението, намира, че частната жалба е неоснователна. По искане на Н. Аладжов, на основание чл. 39, ал.1 от Закона за българското гражданство, държавен експерт в Дирекция „Българско гражданство“ към Министерството на правосъдието издал удостоверение изх. № 1106/13.04.2023г., в което отразил, че Аладжов не е български гражданин. Удостоверението е обжалвано от Н. Аладжов пред Административния съд-град София с аргумент, че документът противоправно отрича българското му гражданство. С определение № 4793/06.06.2023г. по адм. дело № 4703/2023г. по описа на Административния съд-град София, поправено с определение № 4870/8.06.2023 г., постановено по същото дело, съдът приел, че жалбата е недопустима, тъй като удостоверението не представлява индивидуален административен акт. Административният съд посочил, че удостоверението е документ по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и съдържанието му може да бъде оспорвано само по административен ред, както предвижда чл. 81, ал. 2 АПК. Определението за прекратяване на производството по делото е правилно. Съгласно чл. 39 от Закона за българското гражданство по молба на заинтересуваното лице Министерството на правосъдието издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството. Административният съд законосъобразно приел, че удостоверението по чл.39, ал.1 ЗБГ не е индивидуален административен акт, а представлява официален свидетелстващ документ. Разпоредбата на чл. 21, ал. 3 АПК определя като индивидуален административен акт волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Волеизявлението на административния орган за издаване на документ по чл. 21, ал. 3 АПК, респективно, волеизявлението, с което се отказва издаването на документа, може да се обжалва съобразно Административнопроцесуалния кодекс по административен и по съдебен ред. Съдържанието на документа обаче може да бъде оспорвано само по административен ред (чл.81, ал.2 АПК). С оглед законовото ограничение по чл. 39, ал.1 ЗБГ за оспорването на документа административният съд законосъобразно е постановил прекратяване на производството. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд