Определение № 266 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3828/2024 г.

Постъпила е частна жалба вх. № 19778/15.11.2024 г. от С. Г. С., с която се иска отмяна на постановено по гр.д. № 3828/2024 г. по описа на ВКС определение № 4606/15.10.2024 г. С разпореждане от 29.11.2024 г. по настоящото дело, частна жалба вх. № 19778/15.11.2024 г. е оставена без движение, с указания към С. да представи по делото документ, удостоверяващ внасяне по сметката за държавни такси на ВКС на държавна такса по частната жалба в размер на 15 лв. В указания едноседмичен срок, С. С., е депозирала по пощата молба вх.№ 22076/18.12.2024 г. /с дата на пощенското клеймо 17.12.2024 г./, с която претендира да бъде освободена от заплащане на държавна такса, без да е представила доказателства за обстоятелствата по чл. 83 ал.2 ГПК, въз основа на които да се направи извод, че тя няма средства за заплащане на определената държавна такса от 15 лв. Наред с това, видно от съдържанието на частната жалба, в същата е направено и искане за предоставяне на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита по делото по см. на чл. 94 ГПК, без да са представени доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 4 ЗПрП, въз основа на които да се направи извод, че тя няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. С разпореждане от № 220/20.12.2024 г., съдът е задължил С. Г. С., в едноседмичен срок от съобщението, с отделна писмена молба, да изпълни указанията на съда дадени в мотивите на разпореждането, в т.ч. да представи доказателства от съответните компетентни органи, за установяване на следните обстоятелства: а/ доходите на лицето и на неговото семейство; б/ имущественото състояние, удостоверено с декларация; в/ семейното положение; г/ здравословното състояние; д/ трудовата заетост; е/ възрастта и ж/ други констатирани обстоятелства, с оглед направените искания за освобождаване от държавна такса по делото в хипотезата на чл.83 ал.2 ГПК и за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. ГПК. Съобщението с разпореждането на съда е било получено лично на посочения от жалбоподателя адрес, на 10.01.2025 г. На 16.01.2025 г., е постъпила молба от жалбоподателката, в която е посочено, че същата желае да бъда освободена от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв., поради тежко здравословно, финансово, имуществено и семейно състояние. В указания от съда срок, жалбоподателката не е депозирала никакви доказателства във връзка с дадените й указания по разпореждането от 20.12.2024 г. При това положение, Върховният касационен съд, състав на Трето г.о. намира, че молбата с искане за освобождаване от държавна такса за частната жалба с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, е допустима, а преценена по същество е неоснователна. Съображенията са следните: Съгласно нормата на чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на горе-изброените предпоставки. По делото липсват доказателства, от които да бъде извършена пълна преценката на горепосочените обстоятелства, респ. да бъде направен извод, че страната не разполага със средства за заплащане на такси по делото в размер на сумата 15 лв. Не е възможно съдът да извърши обоснована преценка за изясняване общото материално състояние на жалбоподателя и останалите относими обстоятелства, след което да ги съпостави с размера на държавната такса. Ето защо молбата на С. Г. С. за освобождаване от внасяне на ДТ в размер на 15 лв. за депозираната от нея частна жалба по делото, следва да бъде оставена без уважение. Молбата с искане за предоставяне на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита по см. на чл. 94 ГПК също се преценя като неоснователна. Предвидената в чл. 94 и сл. ГПК и чл. 23 ЗПП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие. Системата за правна помощ обхваща случаите, в които закон предвижда задължително процесуално представителство, както и случаите, когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В случаите когато адвокатската защита не е задължителна /какъвто е настоящият/, правна помощ може да бъде предоставена само ако страната установи, че няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Във всички случаи липсата на средства се установява от претендиращият правна помощ. Той следва да представи доказателства за всички релевантни обстоятелства относно имущественото си състояние, включително за своите доходи и за тези на семейството си, за семейното си положение; здравословно състояние; трудовата заетост; възраст, на базата на които съдът да извърши преценката си. В тази връзка на жалбоподателката са били дадени изрични указания и срок с разпореждането от 20.12.2024 г., за представяне на доказателства за установяване на наличие на посочените обстоятелства. Когато доказателства за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение не са били представени, какъвто е настоящият случай, за съда не съществува възможност да приеме молбата за правна помощ за основателна. Ето защо и тази молба следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.