Определение № 393 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1237/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 21665/12.12.2024 г. на И. П. Й.-Н. за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 5684/05.12.2024 г. в частта за разноските. В молбата се излагат съображения за прекомерност на присъденото в полза на процесуалния представител на насрещната страна на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената адвокатска защита, изразяваща се единствено в изготвяне на отговор на касационната жалба. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата – М. О. М., чрез процесуалния представител адв. А. Т., изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молба намира следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е основателна. С определение № 5684/05.12.2024 г. настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 261367/13.12.2023 г. по гр. д. № 4354/2021 г. на Софийския градски съд и е присъдил в полза на адв. А. Т. сума в размер на 2087,16 лв., възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника по касация М. О. М., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Касационният жалбоподател /сега молител/ за пръв път е имал възможност да узнае размера на присъденото адвокатско възнаграждение от това определение и едва с настоящата молба е могъл да заяви възражение за неговата прекомерност, поради което същото се явява своевременно направено и следва да бъде обсъдено в настоящото производство. В отговора на касационната жалба адв. А. Т. е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., като представя и пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 14.03.2023 г., от който е видно, че същият е с предмет изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред ВКС и че е оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът счита, че в случая релевираното възражение за прекомерност, при съобразяване на конкретните данни по делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, е основателно. Като съобрази, че в приключилото производство по чл. 288 ГПК съдът не се произнася по съществото на спора, а преценява съобразно изложеното в представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК - наличието или не на изчерпателно изброени от закона предпоставки, както и предвид фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес при обжалване, осъществената от процесуалния представител на ответника по касация дейност, изразяваща се единствено в изготвяне и депозиране на отговор на подадената касационна жалба и предвид направеното от молителя искане, съдът намира, че следва да намали размера на присъденото в полза на адв. А. Т. възнаграждение от 2087,16 лв. на 1565,40 лв. С оглед на изложеното, постановеното по чл. 288 ГПК определение следва да се измени, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се намалят до размер от 1565,40 лв., на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО