Определение № 1430 от 31.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1998/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Върховният касационен съд е сезиран с касационна жалба от П. К. Ц. срещу решение № 405 от 30.03.2023 г. на АС – София, ГО, 14 състав в частта, с която след отмяна на решение на СГС е отхвърлена претенцията й за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 19 800 лв до 44 000 лв. Изложила е подробни съображения. Ответникът ЗД „Булинс“ АД е депозирал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок. Настоящият съдебен състав, като взе предвид обжалваното решение, извърши служебна проверка и установи, че е налице необходимост от проверка на решението с оглед допуснати в същото очевидни фактически грешки. Този извод се налага с оглед на обстоятелството, че в решението на въззивния съд е посочено, че първоинстанционното решение е обжалвано само от П. К. Ц., въззивник, в отхвърлителната част. Впоследствие въззивният съд е изложил мотиви, че с първоинстанционното решение е отхвърлена осъдителната претенция за разликата над присъдената сума до претендираната в размер на 44 000 лв, ведно със законната лихва от 06.11.2019 г и акцесорна претенция за лихви върху цялата претендирана сума от 44 000 лв считано от деликта 20.04.2018 г. до 05.11.2019 г. вкл., с която осъдителната претенция за разликата над присъдената сума до претендираната в размер на 44 000 лв. След като е приключил разглеждането на оплакванията във въззивната жалба и е направил своите изводи, въззивният съд посочил в мотивите на решението, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата над присъдените 11 000 лв до 19 800 лв и потвърдено за разликата над 19 800 лв до претендираните 44 000 лв. Едновременно с така изложените мотиви, въззивният съд е формулирал диспозитив, с който изцяло е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановил друго решение, с което е осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати сумата от 19 800 лв, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, на П. К. Ц., ведно със законната лихва от 06.08.2019 г до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 493, ал.1, т. 5 КЗ и чл. 86 от ЗЗД и е отхвърлил претенцията за обезщетение за вреди за разликата над присъдената сума от 19 800 лв, до претендираните 44 000 лв, и претенция за обезщетение за забавено плащане за периода от 20.04.2018 г. до 06.08.2019 г. Предвид така формулирания диспозитив, настоящият съдебен състав намира, че следва да прекрати производството по делото и да се върне делото на Софийски апелативен съд, за постановяване на решение за поправка на допуснатите в диспозитива на решението очевидни фактически грешки, на основание чл. 247 от ГПК в диспозитива на съдебното решение. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България