Определение № 117 от 17.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 880/2019 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е съдебно производство – НЧХД № 524/2019г., по описа на Районен съд – Асеновград и по подадена тъжба от Д. З. К. срещу М. М. К. и М. С. К. по чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК за К. и по чл.148, ал.2, вр.ал.1,т.1 вр.чл.147, ал.1 от НК за двамата. С определение № 213 на председателя на съда от 12.08.2019г. съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, тъй като са се отвели всички съдии по щат в съда и поради тази причина не може да бъде образуван съдебен състав. Като основание за отвеждане на съдиите по щат са посочени обстоятелства по смисъла на чл.29, ал.2 от НК, дължащи се на това,че частният тъжител е служител в районния съд. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.43, т.3 от НПК делото да бъде възложено за решаване от друг, еднакъв по степен съд, тъй като съдът, който е местно и родово компетентен, не може да сформира състав за разглеждане на делото. Установеното обстоятелство - липсата на съдии по щат, които да разгледат делото, налага състава на Върховния касационен съд да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд на основание чл.43 т.3 от НПК. Този съд следва да е близък географски, което да намали необходимостта от съответни разходи по провеждането на производството, както и елиминира възможността от отвод на съдии по горните съображения. Предвид изложеното съставът на ВКС намери, че делото следва да се разгледа от Районен съд – Пловдив, който достатъчно близко, за да не създаде затруднения с транспортни и други разходи. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, I НО,