Определение № 28 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3874/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 40331/27.06.2022 г. на „АМ Петролеум“ ЕООД, представлявано от адвокат Б. К., срещу определение № 5078/02.06.2022 г. по в. гр. д № 14180/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба от 26.04.2022 г. за изменение на решение № 400/01.03.2022 г. по в. гр. д. № 14180/2021 г. на Софийски градски съд в частта му за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че адвокат К. е надлежно упълномощен да представлява жалбоподателя по делото. Последният е представил пред Софийски районен съд списък по чл. 80 ГПК за извършените в първоинстанционното производство съдебни разноски. Заедно със списъка е представена и разписка, удостоверяваща действителното заплащане на договорения между него и „АМ Петролеум“ ЕООД адвокатски хонорар. Неправилно е прието, че по делото не са налице доказателства за заплащането му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Дискавъри“ ООД, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение е прието, че в първоинстанционното производство жалбоподателят не е представил договор за правна защита, а само едностранно изготвена от адвоката разписка. Доколкото по делото липсват доказателства за реално уговорено адвокатско възнаграждение, молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. За неоснователно е прието възражението на „Дискавъри“ ООД, че искането на жалбоподателя за изменение на постановеното от Софийски градски съд решение е недопустимо, тъй като не е представил списък с разноски пред въззивната инстанция. Жалбоподателят е поискал решението да бъде изменено, като в негова полза бъдат присъдени извършените пред Софийски районен съд разноски в размер на 1000 лева. Той е представил списък по чл. 80 ГПК пред първоинстанционния съд, който следва да бъде зачетен от въззивния съд при направено искане за изменение на постановеното от него решение в частта за разноските. Съчетаното логическо тълкуване на чл. 80 и чл. 81 ГПК налага извода, че списък на разноските се представя само пред инстанцията, пред която те са направени. Когато те вече са били посочени по реда на чл. 80 ГПК, но постановеният по делото резултат изключва отговорността по чл. 78 ГПК за носенето им от противната страна, нов списък заедно с жалбата срещу съдебния акт не се представя. Изпълнението на изискването по чл. 80 ГПК е процесуално действие на страната, което по-горната инстанция е длъжна да зачете при постановяването на резултат, различен от обжалвания, обуславящ правото на тази страна на разноски по делото /в този смисъл – определение № 800/17.10.2011 г. по ч. т. д. № 646/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 121/11.04.2019 г. по т. д. № 3070/2017 г., ІІ т.о. на ВКС и др./. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е неправилно. Неправилно е прието, че искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта му за разноските е недоказано, тъй като той не е представил договор за правна защита и съдействие. Договорът за правна защита и съдействие има форма за доказване, като чрез него се установяват правата и задълженията на страните във връзка с процесуалното представителство, в това число се определя и стойността на оказаната защита. Няма пречка, ако такъв договор е сключен, той да не бъде представен пред съда, респективно - да не бъде сключен в писмена форма, която не е форма за валидност на договора. Нещо повече, такъв договор може изобщо и да не бъде сключен - арг. от разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. Дори при липса на представен договор за правна защита и съдействие, но при доказаност на понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, те подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора, тъй като това са реално направени от страната разноски по делото /в този смисъл - определение № 183/28.09.2020 г. по т. д. № 2515/2019 г. на ВКС, II т.о.; определение № 155/14.06.2016 г. по гр. д. № 4909/2015 г. на ВКС, I г.о.; определение № 49/31.01.2018 г. по ч. гр. д. № 312/2018 г. на ВКС, III г.о. и др./. В случая жалбоподателят не е представил писмен договор за правна защита и съдействие, сключен между него и адвокат Б. К.. Въпреки това по делото са налице пълномощно в полза на последния, както и разписка за получаване на сумата от 1000 лева - възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по делото пред първата инстанция. В тази връзка следва да се посочи, че адвокат К. е представлявал жалбоподателя „АМ Петролеум“ ЕООД както в производството по гр. д. № 6326/2016 г. на Софийски районен съд, така и по образуваното по жалба на дружеството в. гр. д. № 14180/2021 г. на Софийски градски съд. Ето защо в случая се установява наличието на възникнало между страните валидно облигационно правоотношение с предмет осъществяване на процесуално представителство във връзка с предявения от „Дискавъри“ ООД срещу „АМ Петролеум“ ЕООД ревандикационен иск. Представената по делото разписка, подписана от адвокат К., представлява доказателство за реалното заплащане на процесния адвокатски хонорар за осъщественото пред първонстанционния съд процесуално представителство в размер на 1000 лева. Предвид отхвърлянето на предявения от „Дискавъри“ ООД ревандикационен иск, тази сума е следвало да бъде присъдена в полза на ответника „АМ Петролеум“ ЕООД. С оглед изложеното обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба от 26.04.2022 г. за изменение на решение № 400/01.03.2022 г. по в. гр. д. № 14180/2021 г. на Софийски градски съд в частта му за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, е неправилно. То следва да бъде отменено, като ищецът следва да бъде осъден да заплати на „АМ Петролеум“ ЕООД още 1000 лева - съдебни разноски за изплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото пред първоинстанционния съд процесуално представителство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.