Определение № 3233 от 02.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1744/2023 г.

Производството е по чл.63 и чл.129 ГПК. Постъпила е молба от Община Чирпан вх.№ 18799/04.11.2024 г., с която е направено искане за продължаване на срока за внасяне и представяне по делото на банков документ за заплатена държавна такса. В молбата се твърди, че общината е предприела действия за осигуряване на необходимия финансов ресурс чрез поемане на задължение по смисъла на чл.1 от Закона за общинския дълг. Пълномощникът на молителя адвокат В. Ц. е заявила, че по данни на доверителя й безлихвеният заем от Републиканския бюджет за покриване на задължението за държавна такса „не е усвоен от Община Чирпан“. Промените в изпълнителната власт са посочени като вероятна причина средствата, необходими за заплащане на държавната такса, да не са осигурени и общината да е поставена във финансова невъзможност да набави нужния ресурс. На 07.11.2024 г. е подадена нова молба (вх.№ 19103) също с искане за продължаване на срока, в която са посочени причините, поради които Община Чирпан „не може да актуализира бюджета си с посочения разход, както и да усвои отпуснатия безлихвен заем“. Позоваването е на Закона за публичните финанси с твърдения за небалансирано бюджетно салдо на касовия отчет в резултат на забава в постъплението на планирани приходи, както и че планираните приходи били с предназначение погасяване на задължения на общината към Държавен фонд „Земеделие“, произтичащи от наложени санкции във връзка с неизпълнението на договора, с който е свързано делото за отмяна на арбитражното решение. В молбата е посочено, че Община Чирпан не може да пристъпи към усвояване на целевия заем, който е със срок на погасяване 19.01.2025 г., тъй като към тази дата би липсвала каквато и да е сигурност за постъпване на планираните приходи. Искането е срокът за внасяне на държавната такса да бъде продължен с още 6 месеца. Съставът на Върховния касационен съд, І т.о. съобрази следното: С определение № 1021/13.11.2023 г. по т.д.№ 1744/2023 г. ВКС задължи Община Чирпан да представи по делото банков документ, удостоверяващ заплащането на държавна такса в размер на 630228,04 лв. по сметка на ВКС и на основание чл.63 ГПК продължи срока за изпълнението на това задължение, като определи срок от 4 месеца, считано от датата на уведомяването, с оглед на обстоятелството, че общината не разполага с предвидени средства за държавни такси в общинския бюджет. С определение № 1272/16.05.2023 г. по т.д.№ 1744/2023 г. ВКС продължи срока за изпълнение на задължението на Община Чирпан с още 6 месеца, считано от изтичане на първоначалния срок. Молбата, въз основа на която е уважено искането по чл.63 ГПК, е мотивирана с предприетите действия за осигуряване на необходимия финансов ресурс за заплащане на дължимата държавна такса чрез поемане на задължение по смисъла на чл.1 от Закона за общинския дълг. Съдебният състав се основа на представените докладна записка от 11.01.2024 г. на кмета на общината до общинския съвет, решение от 19.01.2024 г. на Общински съвет Чирпан и писмо от 23.01.2024 г. до министъра на финансите. Решението на общинския съвет за поемане от общината на краткосрочен общински дълг под формата на безлихвен заем от централния бюджет по реда на чл.103, ал.1 от Закона за публичните финанси за обезпечаване на заплащането на държавни такси по три образувани пред ВКС дела за отмяна на арбитражни решения, включително настоящето, както и липсата на одобрение за отпускане на заема към момента на разглеждане на молбата, бяха преценени от състава като уважителни причини по смисъла на чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока за изпълнение на задължението за заплащане на държавната такса. С молбата за ново продължаване на срока изрично се заявява, че общината продължава да не разполага със средства за заплащане на държавната такса. Според твърденията на процесуалния представител на ищеца средствата за заема са осигурени, като се въвеждат други обстоятелства, които са относими към усвояването на заема, но чието настъпване е несигурно и неясно във времето. По същество основанието за първоначалното продължаване на срока (възможността за отпускане на заем на общината) вероятно се е осъществило, но от твърденията следва извод, че невъзможността средствата по заема да се усвоят е била налице и преди първоначалното продължаване на срока. С настоящата молба не се сочат нови, конкретни разрешения за осигуряване на средства за държавна такса, които да могат да се приемат за уважителни причини по смисъла на чл.63 ГПК за продължаване на срока. Получаването на непостъпилите планирани приходи (само общо посочени) и очакваните евентуални бъдещи приходи, свързани и с бъдещи други задължения, изведени като условия за евентуално усвояване на кредита, не са обстоятелства, които да обосноват вероятност, че в определен от съда нов срок държавната такса би била внесена. Не без значение е и фактът, че исковата молба е депозирана във ВКС на 25.09.2023 г. и в рамките на повече от една година ищецът не е осигурил средства за заплащане на държавната такса. По тези съображения съставът на ВКС намира, че молбата за ново, трето по ред, продължаване на срока за внасяне на държавна такса е неоснователна. На основание чл.129, ал.3, във връзка с чл.128, т.2 ГПК исковата молба следва да бъде върната, без да се дава нов срок за отстраняване на констатираните нередовности, тъй като това би било ново продължаване на срока, което съдебният състав намери за неоснователно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд