Определение № 3406 от 08.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4737/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. С. И. срещу определение на Варненски апелативен съд № 471 от 19.09.2023 г. по гр.д.№ 165/ 2023 г., с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба вх.№ 6355/ 18.09.2023 г. за освобождаване от държавна такса от 30 лв. по касационната му жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 109/ 06.06.2023 г. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд проявил тенденциозно отношение към него заради трикратно поисканите отводи на съдебния състав. Твърди, че вече е бил освободен от държавни такси от първоинстанционния съд при подаване на въззивната му жалба и че няма промени в обстоятелствата, при които окръжният съд е взел своето решение. Твърди също така, че срещу него има претенции за плащане на сумата 7 500 лв наследствени задължения и че с оглед това обстоятелство изискването за плащане на държавна такса би съставлявало отказ от правосъдие. Моли обжалваното определение да бъде отменено и искането за освобождаване от такси да бъде уважено. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния съд делото е образувано по искова молба на Г. П. И. - наследодател на частния жалбоподател, починала в хода на процеса - предявени са установителни искове за нищожност, евентуално унищожаемост на правни сделки. Първоинстанционният съд постановил решение, с което прекратил частично производството по предявените искове, а останалите отхвърлил. Частният жалбоподател е подал въззивна жалба срещу това решение, а след като съдът му указал да внесе дължимата такса за въззивно обжалване, поискал да бъде освободен от това задължение. С определение от 17.03.2023 г. съдът счел, че искането е основателно, тъй като молителят не е в състояние да плати без значителни затруднения държавна такса от 850,60 лв. Освобождаването касае само задължението за плащане на държавна такса по въззивната жалба, а не за цялото производство. Тази жалба е изпратена на горестоящия съд, разгледана е по същество и с решение от 06.06.2023 г. обжалваният акт е потвърден. Частният жалбоподател е подал касационна жалба срещу въззивното решение, като е поискал да бъде освободен от такси. С обжалваното в настоящето производство определение искането е отхвърлено. Въззивният съд приел, че молителят е мъж на 65 години, пенсионер, който живее със съпругата си и няма задължения за издръжка към други лица. Разполага с месечен доход от пенсия в размер на 890,87 лв, а съпругата му получава възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. Притежава лек автомобил, както и 2/3 ид.части от апартамент с площ от 187 кв.м. в [населено място], [улица]. Нямал влошено здравословно състояние, не се налагали разходи за лечение. Дължимата по касационната му жалба държавна такса е в минимален размер от 30 лв и искането за освобождаване на жалбоподателя от внасянето й било неоснователно. Определението е законосъобразно. Възможността за освобождаване на някои лица от задължение за плащане на държавни такси почива на разбирането на законодателя, че правосъдието трябва да е достъпно за всички - включително за лицата, които не разполагат с възможност да платят изискуемите от процесуалните разпоредби такси. Таксата обаче е цената, която лицата плащат за осигуряване на правораздавателния процес и затова освобождаването се извършва след преценка във всеки конкретен случай, дали това би съставлявало значително затруднение за съответното лице. С оглед размера на дължимата такса /30 лв/, материалното състояние на молителя, семейното му положение и здравословното му състояние, той може да посрещне плащането на това задължение без затруднения. Затова изводът на въззивния съд, че искането за освобождаване от тази такса е неоснователно, е правилен. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че вече е бил освободен от държавни такси от първоинстанционния съд при подаване на въззивната му жалба. Изрично в определението на окръжния съд от 17.03.2023 г. е посочено, че освобождава ищеца единствено от задължението да внесе дължимата държавна такса по въззивната жалба, а не за цялото производство. Това решение на първоинстанционния съд е оправдано, тъй като с оглед материалното състояние на ищеца за него би било съществено затруднение да плати държавна такса от 850,60 лв /приблизително една негова месечна пенсия/. Но когато задължението е в размер около 3 % от същата месечна пенсия, решението по искането за освобождаване не може да бъде същото. Неоснователни са и доводите, основани на твърдения, че срещу ищеца са предприети действия за плащане на наследствени задължения. Доказателства за това, както и въобще за наличие на други наложителни разходи, не са представени. По изложените съображения Върховният касационен съд