Определение № 3549 от 22.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2956/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 09.02.2024 г. по КНАХД № 11099/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по отправеното преюдициално запитване по което е образувано дело № С-61/2023 г. Ответната страна е представила писмен отговор, претендира разноски по делото. Настоящият касационен състав намира, че частната жалба е процесуално недопустима. С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. В този смисъл определение по адм.д. № 10446/2023 г., определение по адм.д. № 11181/2023 г., определение по адм.д.1559/2024 г., определение по адм. дело № 1225/2024г., определение по адм.д.№ 909/2024г. по описа на ВАС, петчленен състав. Освен това следва да се има предвид, че спирането на производството по делото е постановено от касационна инстанция по ЗАНН, чието решение е окончателно. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. От друга страна може да се изложи тезата, че съдебните актове постановени от касационна инстанция по ЗАНН, каквато е административния съд, не подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, който не е инстанция по ЗАНН. Решенията на касационната инстанция по ЗАНН не подлежат на обжалване съгласно чл. 223 АПК/ намиращ се в глава дванадесета АПК/, във връзка с чл. 63в ЗАНН, а съгласно чл. 73 ЗАНН когато се иска възобновяване на акт на административния съд, искането се разглежда от друг състав на административния съд. Чл. 229 и сл. АПК се намират в глава тринадесета АПК. Съгласно чл. 63г. ЗАНН в предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред административния съд. С тази разпоредба е предвидено обжалване на определения на районния съд с частна жалба пред административния съд. С оглед на това може да се приеме, че не е предвидено обжалване на определенията на касационната инстанция административен съд за прекратяване на производството с определение. Следователно не подлежат на обжалване пред ВАС и определенията на касационната инстанция по ЗАНН административен съд за спиране на производството по делото. Искането за присъждане на разноски е неоснователно. Въпреки, че по някои дела са присъдени разноски, понастоящем в практиката на Върховния административен съд, Седмо отделение, се приема, че тези разноски следва да се присъдят от административния съд при постановяване на решението по делото от административния съд. Мотивите са, че с нормата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, но разпоредбата на чл. 81 ГПК следва да се тълкува систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по едно надлежно заявено искане за присъждане на разноски "до приключването на последното заседание" пред нея. В настоящия случай постановеният съдебен акт е определение, с което е спряно производството по делото. С този акт не се решава спорът по същество. По разноските следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Може да се обсъжда въпроса дали по искането за присъждане на разноски се прилага субсидиарно ГПК или АПК, прилага ли се чл. 226, ал. 3 АПК, след като за касационното производство по ЗАНН се прилага глава Дванадесета АПК, освен това производството пред ВАС е административно, а производството пред административния съд - административнонаказателно. Независимо от това, не е преклудирана възможността за присъждане на разноски.