Определение № 50345 от 06.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2154/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 15 от 03.02.2022 г. по гр.д.№ 402/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 162/ 2020 г. и по този начин са отхвърлени исканията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от Й. Д. Х. на незаконно придобито имущество на обща стойност 398 855,03 лева. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК КПКОНПИ поставя като основание за допускане на касационното обжалване материалноправните въпроси „Представляват ли „Имущество“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“; „Представляват ли законен доход по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ и съответно формират ли законен източник по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗПКОНПИ получените парични средства от търговска дейност, които не са обявени/декларирани по установения законен ред пред компетентните органи и не са обложени с определените в закона данъци, по принцип и особено в хипотезите, при които давността за определяне и принудително събиране на дължимите данъци за укритите доходи е погасена, изтекла давността за наказателно преследване за осъществен състав на престъпление против данъчната система или са налице други обстоятелства, препятстващи търсенето на наказателна отговорност?“; и „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл.151 от ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?“. Според касатора първият и вторият от тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, за вторият въпрос касаторът поддържа, че е разрешен и в противоречие с практиката на Конституционния съд /решение по к.д.№ 6/ 2012 г./. За третият въпрос касаторът поддържа, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Й. Д. Х. е депозирал отговор срещу касационната жалба, който съдът не обсъжда, тъй като не отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 вр. чл.284 ал.2 ГПК. Жалбата е допустима, но е налице привременна пречка за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че се претендира отнемане на парични суми, внесени от ответника и от трети лица по банкови сметки и суми, представляващи равностойност на придобити дружествени дялове в търговски дружества. В рамките на проверявания период ответникът придобил два леки автомобила - „Ауди“, модел „А 8“, рег. [рег.номер на МПС] и „Опел“ модел „Спиндстер“ с рег. [рег.номер на МПС] с пазарна стойност към датата на придобиването съответно в размер на 11 020 лв. и на 3 940 лв. (общо 14 960 лв.). Придобил е и дружествени дялове в две дружества, съответно в „ГАК КОМЕРС“ ООД и „ВАРНА ФРУКТ“ ООД на стойност съответно 600 лв. и 1 750 лв. (общо 2 350 лв.). Също в рамките на проверявания период горепосочените два автомобила били продадени /с пазарните оценки към датата на отчуждаването им съответно 2 860 лв. и 9 880 лв. - общо 12 740 лв.), а били продадени и дяловете във „ВАРНА ФРУКТ“ ООД за сумата от 1 750 лв. За проверявания период ответникът получил и внесъл по банкови сметки суми в размер на 39 675,22 лв., направил е плащания по сметки за погасителни вноски по кредити в размер на 86 598,70 лв. както и е придобил суми, внесени от трети лица по негови банкови сметки в общ размер 2 831 188,09 лв. Никоя от тези суми била налична в края на проверявания период. При тези фактически констатации съдът посочил от правна страна, че на отнемане в полза на държавата подлежи само незаконно придобито имущество, което е налично и в края на проверявания период. Имуществото, което е напуснало патримониума на проверяваното лице към момента на сезиране на съда, не можело да бъде отнето, нито можело да бъдат отнети доходи или приходи на това лице. Сумите по сметки преставали да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица от момента на изразходването им. Паричните средства преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, не формирали превишение на имуществото и не можело да обосноват несъответствие, поради което не подлежали и на отнемане. С оглед тези мотиви на обжалваното решение, в него въззивният съд е разрешил първият поставен от касатора материалноправен въпрос, като му е дал отрицателен отговор. Същият въпрос се разрешава противоречиво от състави на ВКС, като за преодоляване на това противоречие е образувано Тълкувателно дело № 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по които е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени. В същото тълкувателно решение е посочено, че определението за спиране е окончателно, то не подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд