Определение № 3491 от 02.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2294/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. П. А., [ЕГН], с адрес Великобритания, [адрес], подадена чрез пълномощника адв. Марков, срещу Определение № 4089/30.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1067/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което исковата молба на лицето е върната и производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспореното определение поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съгласно чл. 133, ал. 1 АПК компетентният да разгледа исковата молба е Административен съд – София-град, тъй като постоянният адрес на ищеца е във Великобритания. В подробно изложение оспорва извода на съда за недопустимост на подадения иск с правно основание чл. 128а АПК. Моли за прогласяване нищожността на атакувания съдебен акт, а в условията на алтернативност – за неговата отмяна, и за изпращане делото на компетентния съд с указания за произнасяне по съществото на спора. В допълнително депозирана молба от 18.03.2025 г. частният жалбоподател сочи, че е сезирал Административен съд – София-град с друго искане с правно основание чл. 128а АПК – за обявяване нищожността на Решение № 247/10.06.2022 г., постановено по адм. дело № 84/2022 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, поправено с Решение № 249/13.06.2022 г. по същото дело. Образуваното дело № 879/2025 г. е прекратено с Определение № 7594/05.03.2025 г., тъй като съдът е приел, че компетентен да се произнесе по спора е Административен съд – Стара Загора. С Определение № 967/13.03.2025 г., постановено по адм. дело № 242/2025 г., Административен съд – Стара Загора е повдигнал спор за подсъдност пред ВАС. Поддържа исканията, изложени в частната жалба, като моли, в случай че с настоящия съдебен акт се приеме, че компетентен да разгледа спора е Административен съд – Стара Загора, оспореното определение да бъде отменено и вместо него да бъда постановено друго, с което да бъде уважен искът с правно основание чл. 128а АПК. Ответникът – Старши публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив офис Стара Загора, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното определение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Първоначално производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 128а АПК, подадена от А. до Административен съд – София-град, за обявяване нищожността на Определение № 2131/20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 123/2022 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, и на Определение № 1280/07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 10522/2022 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, с което е оставено в сила Определение № 2131/20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 123/2022 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С Определение № 26457/09.12.2024 г., постановено по адм. дело № 11952/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Административен съд – Стара Загора. Изложени са мотиви, че в чл. 128а АПК е регламентирана единствено родовата подсъдност на исковете за обявяване нищожността на решения и определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството, поради което за местната подсъдност приложение следва да намери разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК, според която делата се разглеждат от административния съд по постоянен адрес на адресата на акта. В тази връзка, за да прекрати съдебното производство и да изпрати делото по подсъдност на Административен съд – Стара Загора, Административен съд – София град е приел, че съгласно справка от НБД „Население“ постоянният адрес на И. А. е в гр. Казанлък. С молба с вх. № 6298/30.12.2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора ищецът А., чрез процесуалния си представител, е поискал съдът да повдигне спор за подсъдност пред ВАС. С Определение № 4089/30.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1067/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е прието, че исковата молба е недопустима и следва да бъде върната. Съдът, от една страна, е приел, че предмет на иска по чл. 128а АПК може да е единствено съдебен акт, който не е преминал през касационна проверка за валидност. От друга страна, са изложени съображения, според които предявеният иск с правно основание чл. 256 АПК, по който съдът се е произнесъл с Определение № 2131/20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 123/2022 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, не прегражда по-нататъшното развитие на производството, тъй като липсва произнасяне по съществото на спора. Съгласно чл. 128а, ал. 1 АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно. Алинея 2 на нормата предвижда, че исковете се подават пред съответния административен съд. Съгласно чл. 133, ал. 1 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд - град София. В конкретния случай от служебно извършена от Административен съд – София-град справка в НБД „Население“ се установява, че И. П. А. има постоянен адрес в Република България, който е в гр. Казанлък. Съгласно чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Постоянният адрес е винаги на територията на Република България (ал. 2). Всяко лице може да има само един постоянен адрес (ал. 3). По делото липсват доказателства, а и не се твърди, А. да е загубил качеството си на български гражданин, поради което и с оглед цитираната правна уредба следва да се приеме, че постоянният му адрес е в гр. Казанлък, който попада в обхвата на съдебния район на Административен съд – Стара Загора. Изводът, че лицето има постоянен адрес в гр. Казанлък, не се променя от представените доказателства, напротив – макар лицето разполага със статут за „неограничено разрешение за оставане“ в Кралство Великобритания и произтичащите от това последствия като социално осигуряване и притежание на свидетелство за правоуправление на МПС, липсват данни да е придобило гражданство. Неоснователно частният жалбоподател сочи също, че имотът, чийто административен адрес е и постоянният му адрес, е отчужден, поради което следва да се приеме, че лицето не разполага с постоянен адрес в Република България. Това е така, тъй като за вписване на постоянен адрес не е необходимо лицето да притежава недвижима собственост – арг. чл. 92, ал. 2 ЗГР. Отделно, ако лицето цели улеснена кореспонденция във връзка с образуваните съдебни производства, чл. 93, ал. 5 ЗГР предвижда възможност българските граждани с настоящ адрес в чужбина, които са вписани в регистъра на населението, но не могат да посочат постоянен адрес в Република България, както и да представят документите по чл. 92, ал. 2 и 3, да заявят служебен адрес в общината по последна адресна регистрация в страната. Разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изречение първо АПК е императивна и урежда местната подсъдност, като с оглед мотивите, изложени по-горе, правилно спорът е разгледан от Административен съд – Стара Загора. Правилно съдът е приложил закона в частта, с която е приел, че искът с правно основание чл. 128а АПК, с който е поискано обявяване нищожността на Определение № 2131/20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 123/2022 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е недопустим, тъй като дадената в закона възможност за предявяване на иск за обявяване нищожността на съдебно решение или определение, постановено от административен съд или Върховния административен съд, е с оглед предоставяне на правните субекти на гаранция за защита срещу нищожен съдебен акт тогава, когато този акт не е бил обжалван по съответния ред. Предмет на исковото производство по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е единствено валидността на съдебния акт, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му е съдебният акт, за който ищецът твърди, че е нищожен, да не е бил предмет на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Когато съдебното решение/определение е било предмет на съдебен контрол, касационният съд служебно, както го задължава нормата на чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК, е извършил проверка и за неговата валидност, с оглед което този въпрос е разрешен със сила на присъдено нещо. Същият не може да бъде пререшаван, чрез предявяване на иск за обявяване на нищожността на същото решение/определение. В случая безспорно е установено, че Определение № 2131/20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 123/2022 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е било предмет на касационна проверка от Върховния административен съд, който с Определение № 1280/07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 10522/2022 г., го е оставил в сила. Следователно правилен е изводът на решаващия съд, че въпросът за валидността на съдебното решение, не може да бъде пререшаван по исков ред, след като е налице редовно проведено съдебно производство за касационната му проверка, в това число и за валидността му. Исковата молба с правно основание чл. 128а, ал. 1 от АПК правилно е върната като процесуално недопустима по отношение искането за обявяване нищожността на Определение № 2131/20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 123/2022 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, а производството прекратено. Постановеното определение не страда от пороци, налагащи отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Основателно обаче частният жалбоподател възразява, че оспореното определение, в частта, в която е прекратено производството по отношение на Определение № 1280/07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 10522/2022 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е неправилно. Предмет на исковото производство по чл. 128а АПК са съдебните актове (решения и определения), преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Това са такива актове, с които се прекратява делото поради липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на процесуална пречка за упражняване на правото на иск или на правото на въззивна или касационна жалба, за спиране на делото или отказ да се възобнови вече спряно дело (в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС). В конкретния случай с Определение № 1280/07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 10522/2022 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е оставено в сила Определение № 2131/20.10.2022 г., постановено по адм.д. № 123/2022 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата А., с която са оспорени като незаконосъобразни бездействия на публичния изпълнител по изпълнително дело № 24100003888 от 2010 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, изразяващо се в неизпълнение на нареждане на по-горестоящ административен орган – влязлото в сила Решение № 472/27.12.2016 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, и невръчването на длъжника на издадените от публичния изпълнител административни актове, в периода от 28.12.2016 г. до настоящия момент, като недопустима поради липса на правен интерес, и производството по адм.д. № 123/2022 г. е прекратено. Правният интерес винаги е положителна процесуална предпоставка за допустимост от категорията на абсолютните. Доколкото в случая с първоинстанционния акт е оставена без разглеждане жалбата на лицето и производството е прекратено поради липса на процесуална предпоставка за допустимост, безспорно се касае са акт, с който е преградено развитието на производството, поради което Определение № 1280/07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 10522/2022 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, с което то е потвърдено, също е такова, с което се прегражда по-нататъшният ход по смисъла на чл. 128а АПК. С оглед изложеното Определение № 4089/30.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1067/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, следва да бъде отменено в частта, с която е върната исковата молба на А. и производството е прекратено по отношение искането за обявяване нищожността на Определение № 1280/07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 10522/2022 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По останалите въведени с частната жалба възражения настоящият касационен състав намира, че не дължи произнасяне, доколкото същите надхвърлят предмета на спора, ограничен до правилността на атакувания съдебен акт досежно допустимостта на подадения иск с правно основание чл. 128а АПК. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,