Определение № 873 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11785/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Й. С., с представено удостоверение за правоспособност, срещу определение № 1665 от 15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 485/2025 г. от Административен съд - Перник /АС - Перник/, с което е отхвърлено искането й за възстановяване на срока за обжалване на заповед №ДС-30/09.07.2025г. на областния управител на област Перник. С частната жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като постановено поради неправилно приложение на закона. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от административния съд. Ответник по частната жалба – областния управител на област Перник, чрез гл. юрк. Р. Йотова, счита частната жалба за неоснователна. Иска съдът да постанови съдебен акт с който обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. Й. С. заповед № ДС-30/09.07.2025 г. на областния управител на област Перник, с която е наредено принудително отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда. С жалбата е направено искане да се спре действието на заповедта и да се възстанови срока за обжалване на същата. Съдът е отхвърлил искането на М. Й. С. за възстановяване срока на обжалване на заповедта, оставил е без разглеждане жалбата и искането за спиране на действието на заповедта, след което прекратил производството. За да постанови този резултат, съдът приел, че срокът за обжалване на индивидуалните административни актове съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за държавната собственост (ЗДС) е 14-дневен от съобщаването им, като в случая е приложима разпоредбата на чл.34в, ал. 3 от ЗДС, а именно " Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на настоящия и постоянния му адрес, заповедта по чл. 34а, ал. 2 му се съобщава от областния управител по реда на чл. 61, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс и чрез обнародване на обявление в "Държавен вестник". Отчетено е, че този срок е преклузивен и с изтичането му на 01.10.2025 г. се преклудира подаването на жалба. Съдът приел, че администрацията е изпълнила задължението си по чл. 34в, ал. 3 от ЗДС като е обнародвала заповедта в ДВ, бр. 76, от 16.9.2025 г. Посочил, че поведението на администрацията не е въвела в заблуждение жалбоподателката и не са представени доказателства за настъпили непредвидени обстоятелства. Така искането за възстановяване на срока за обжалване е било отхвърлено като неоснователно. Определението е неправилно. Представените по делото писмени доказателства относно процедурата по връчване и съобщаване на административния акт (л. 19 – л. 60 и сл.) не са обсъдени от съда. Неизследването на тези обстоятелства води до неизясняване на относимите към спора факти и възпрепятства проверката дали административният орган е спазил приложимите норми на АПК и ЗДС при уведомяването на адресата. В тази връзка са и наведените възражения на жалбоподателката, които съдът не е и обсъдил при постановяване на обжалваното определение. Съдът се позовал на разпоредбите на ЗДС и АПК за реда и начина на съобщаване на административния акт. Съгласно чл.34в, ал.2 от ЗДС заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 ЗДС се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Областният управител изпраща копие от заповедта и до кметовете на общини, райони, кметства и до кметските наместници, на чиято територия се намират имотите или части от имотите – частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметовете и кметските наместници поставят заповедта на определените места в сградата на общината, на района, на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите – частна собственост, предмет на отчуждаването. Заповедта на областния управител се обявява и на интернет страниците на областната администрация и на съответната община. В ал.3 на същата разпоредба, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на настоящия и постоянния му адрес, заповедта по чл. 34а, ал. 2 му се съобщава от областния управител по реда на чл. 61, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс и чрез обнародване на обявление в "Държавен вестник". Изводите на съда относно редовността на съобщаването, извършено по реда на чл. 61, ал.3 АПК, който е отменен, противоречат на материалния закон. С ДВ, бр. 77 от 2018г. разпоредбите на чл.61, ал.2, ал.3 и ал.4 са отменени, а ал.1 на чл.61 АПК препраща изцяло към приложимостта на установения чл.18а АПК ред за съобщаване. Така отменените ал.2 и ал.3 на чл.61 от АПК фактически са възпроизведени в ал.7, 8 и 9 на чл.18а АПК. Съобразно действащите разпоредбите на закона, административният орган може да пристъпи към съобщаване на акта по реда на чл.18а АПК. Тълкуването на тази разпоредба води до извод, че установената в чл. 18а от АПК поредност е задължителна и на административния орган не е предоставена възможност за алтернативен избор на някой от посочените начини за съобщаване. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав на Административен съд - Перник за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение