Решение № 2663 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9599/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Стара Загора против решение № 3119 от 24.07.2025 г. по административно дело № 605/ 2025 г по описа на Административен съд гр. Стара Загора, с което по жалба на Н. И. Т. от гр. Стара Загора са отменени решение № 1040-23-45 от 09.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 231-00-1777-3 от 08.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Стара Загора. Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът погрешно е формирал правните си изводи при прилагане разпоредбите на КСО и ДОПК. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. И. Т. от гр. Стара Загора чрез пълномощника си адвокат Д. Динкова с представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Като счита съдебното решение за законосъобразно моли да бъде оставено в сила и да се присъдят направените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество, се явява основателна. С решение № 3119 от 24.07.2025 г. по административно дело № 605/ 2025 г по описа на Административен съд гр. Стара Загора по жалба на Н. И. Т. от гр. Стара Загора са отменени решение № 1040-23-45 от 09.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 231-00-1777-3 от 08.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица (ПБО) за периода от 03.07.2016 г. до 22.04.2017 г. в размер на 9504,46 лв. главница и 8646,71 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. С разпореждането е прието, че на Н. Т. за периода от 03.07.2016 г. до 22.04.2017 г., неоснователно е било изплатено ПОБ – в нарушение на чл. 54д, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от КСО. Връчено му е на 08.04.2025 г., и на същата дата е заплатил на каса и е внесъл по сметка на НОИ сумата 18151,17 лв. Обжалвал разпореждането на 09.04.2025 г., като се позовал на изтекла давност по чл. 115, ал. 1 от КСО. Посочил, че след получаване на разпореждането е изплатил напълно вменените му с него задължения, за да не продължава олихвяването им, и поискал връщане на внесените суми. С оспореното в първоинстанционното производство решение на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора относно направеното възражение за давност е прието, че след влизане в сила на разпореждане № 231-00-1771-2 от 02.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което е прекратено изплащането на отпуснатото ПОБ, считано от 03.07.2016 г., е започнала да тече нова давност. Органът счита също така, че е изтекла само 5-годишната давност по чл. 115, ал. 1 от КСО, но не и абсолютната десетгодишна такава, поради което не следва да се отменя по давност разпореждането за възстановяване на неоснователно получена сума. Тъй като тя вече била върната доброволно, вземането било погасено чрез плащане. Относно искането за връщане на внесената от Т. сума по обжалваното разпореждане е прието по аргумент на чл. 174 от ДОПК, че плащането след изтичането на давността не е недължимо платено, поради което връщането й следва да се откаже, но тъй като съгласно чл. 115 от КСО компетентен да се произнесе по това искане бил ръководителят по контрола по разходите на ДОО, преписката му е изпратена за произнасяне. За да отмени това решение и потвърденото с него разпореждане съставът на Административен съд Стара Загора приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити, без допуснати съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон. Според съда органът по контрола на разходите правилно е приложил разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО като е постановил разпореждане, с което е разпоредил възстановяване на неоснователно получени суми за обезщетение за временна неработоспособност. Не споделя обаче становището на горестоящия административен орган за отхвърляне на жалбата, че вземането е погасено чрез доброволно внасяне на сумата от длъжника. Счита, че след като в срок е оспорено задължението, установено с подлежащ на обжалване, но и на предварително изпълнение акт, с аргумент за изтекла давност, направеното едновременно с оспорването плащане не би могло да се приеме за доброволно плащане на погасено по давност задължение, тъй като е в изпълнение на допуснатото (в случая по силата закона) предварително изпълнение на оспорения акт. Намира за неотносима към разглеждания спор разпоредбата на чл. 174 от ДОПК, на която се е позовал административният орган. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на процесното разпореждане, потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Стара Загора. Събрани са относимите към правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, както и правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдът е анализирал установените факти за осигурителния статут на Н. Т. и е формирал обоснован извод, че дължимите суми касаят спорен период, който е приключил преди 31.12.2017 г. Петгодишният давностен срок по чл. 115, ал.1 КСО е започнал да тече на 01.01.2018 г. и е изтекъл на 31.12.2022 г. Безспорно липсват данни за неговото спиране или прекъсване, с оглед на което прилагане на абсолютния десетгодишен давностен срок е изключено. Към 02.04.2025 г, когато е издадено разпореждане за прекратяване изплащането на ПОБ и към 08.04.2025 г., когато е издадено разпореждането за възстановяване на сумите, давностният срок е изтекъл и процесните задължения са били погасени по давност. Извършеното на 08.04.2025г плащане по своето правно естество също представлява погасяване. Направеното на 09.04.2025г възражение за изтекла погасителна давност с жалбата срещу разпореждането от 08.04.2025г е последващо плащането. Директорът на ТП на НОИ Стара Загора при осъществения контрол по административен ред е разгледал възражението, но тъй като към този момент задължението вече е погасено чрез друг способ, не е бил длъжен да отмени разпореждането за възстановяване. Изпълнено задължение няма как да се погаси по давност. Неоснователно се поддържа от ответника по касация, че разпореждането е незаконосъобразно, защото още към момента на издаването му сумите са били погасени по давност. Към този момент е изтекла само давността по чл.115, ал.1 КСО, а тя не се прилага служебно. Характерът на извършеното плащане – доброволно или не, е неотносим към настоящото дело. Предмет на разглеждане в образуваното производство по чл.117, ал.1 от КСО, чието провеждане е необходимо за допускане на съдебен контрол и очертава параметрите му, е законосъобразността на разпореждане № 231-00-1777-3 от 08.04.2025 на ръководителя на осигуряването за безработица за възстановяване на недобросъвестно полученото ПОБ. Искането за връщане на заплатените суми от Т. е съвсем отделна претенция, не е разглеждана от компетентен орган по правилата на КСО, съответно не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство. Правилно с оспорения административен акт преписката е изпратена на ръководителя на обезщетенията за безработица при ТП на НОИ Стара Загора в тази част, който по силата на чл.115, ал.2, изр.2 КСО е компетентен да я разгледа и да се произнесе, включително относно приложението на чл.174 ДОПК с оглед особеностите на конкретния случай. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението на директора на ТП на НОИ Стара Загора незаконосъобразно е отменено от първоинстанционния съд и подлежи на касиране. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови съдебен акт по съществото на спора. Решение № 1040-23-45 от 09.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора е постановено от компетентен орган, без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон, което обуславя отхвърляне на жалбата срещу като неоснователна. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Той следва да заплати на Националния осигурителен институт юрисконсултско възнаграждение в размер от 41 евро (80лв) по чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл.228 от АПК, с оглед осъществената юрисконсултска защита, изразила се само в изготвяне на касационната жалба без явяване в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. второ във връзка с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,