Решение № 7066 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4277/2016 г.

Решение № 7066 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4277/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. М. Р., действал като ЕТ "М. Р.-М.", моли да бъде отменено решение № 276/11.02.2016 г. по адм. д. № 1210/2015 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е оставен в сила РА № Р-13-1400974-091-01/04.12.2014 г., поправен с РА за поправка № П-16001314070041-003-01/12.12.2014 г., двата на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че е РА е нищожен, тъй като не е връчено уведомление по чл. 124 и чл. 124а от ДОПК и поради липсата на мотиви в него. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. В частта по ЗДДФЛ не оспорва определения от вещото корпоративен данък за 2010 г. - 696,33 лв и определените пазарни лихви по ЗДДС в размер 2981,90 лв за 2010 г. и 7801,42 лв за 2011 г. поради късно осчетоводяване на ДКИ. Моли делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг състав или РА да бъде отменен в обжалваните части. По съображения в писмено становище моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена като неоснователна. Втора касационна жалба е подадена от Директора на Дирекция"ОДОП"-П., в която моли да бъде отменено решението в частта, с която е отменен РА № Р-13-1400974-091-01/04.12.2014 г., поправен с РА за поправка № П-16001314070041-003-01/12.12.2014 г., двата на ТД на НАП-П., във частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 28 510,01 лв с 14 178,10 лв лихви, допълнително определен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. 813,77 лв с 220,41 лв лихви, допълнително определени вноски за ДОО: за 2010 г. - 2085,56 лв с 1124,52 лв лихви и за 2011 г. - 1682,14 лв с 607,78 лв лихви, вноски за ДЗПО-УПФ: за 2010 г. -948 лв с 511,12 лв лихви и за 2011 г. - 657,08 лв с 237,41 лв лихви и вноски за ЗО за 2010 г. - 1516,80 с 560,09 лв лихви и за 2011 г. - 715,33 лв със 161,54 лв лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде оставен в сила и в тази част, и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По съображения в писмена защита моли жалбата на другата страда да бъде отхвърлена като неоснователна. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер моли да бъде намалено като прекомерно. Ответникът "Чар 2014 " ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и за частична основателност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-13-1400974-091-01/04.12.2014 г., поправен с РА за поправка № П-16001314070041-003-01/12.12.2014 г., двата на ТД на НАП-П. във частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Стройкомерс" ООД общо 28 510,01 лв с 14 178,06 лв лихви, в частта за начислен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. над 1567 лв до 2380,77 лв с лихви над 424,42 лв до 644,83 лв, в частта за определени вноски за ДОО за 2010 г. с лихви и вноски за 2011 г. над 932,68 до 2614,82 лв с лихви над 336,99 лв до 944,77 лв, вноски за ДЗПО-УПФ за 2010 г. с лихви и за 2011 г. над 364,33 лв до 1021,41 лв с лихви над 131,64 лв до 369,05 лв, вноски за ЗО за 2010 г. с лихви и за 2011 г. над 918,93 лв до 1634,26 лв с лихви над 207,51 лв до 369,05 лв. Със същото решение е отхвърлена жалбата против РА в останалата й част. Правилен е изводът на съда, че заповедта за възлагане на първата ревизия е издадена на 18.01.2013 г. - при действието на новата редакция на чл. 119 от ДОПК, поради което доводите за нищожност на РА не са основателни. В касационната жалба се поддържа, че не е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че ревизията ще се извърши по особения ред на ДОПК. Същото възражение е правено и пред административния съд, който обосновано е приел, че уведомление е връчено по електронна поща, като отговор за получаването му е получен от данъчната администрация с посочена в него дата за получаване на уведомление на 8.08.2014 г. Неснователни са доводите за липса на мотиви в РА. В частта по ЗДДС съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован и законосъобразен извод за правилно определени задължения по ЗДДС по фактурите за доставка на "Чепинска кариера" ЕООД и за неправилно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Стройкомерс" ООД. Законосъобразен е изводът на съда, че представените декларации за съответствие и АДД не съдържат данни, че горивото се предоставя на доставчика на ревизираното лице и не обосноват извод за осъществени доставки на горивата, посочени във фактурите на "Чепинска кариера" ЕООД. Доводите на първия касатор за неспазване на практиката на СЕС не са основателни. В цитираното решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. е разгледана хипотеза на осъществени доставки, а за фактурираните доставки на горива не са представени доказателства за прехвърляне на правото на разпореждане с горивата в патримониума на ревизираното лице. При подробно описания нормативен режим на търговия с горива от административния съд неоснователен е доводът, че със свидетелски показания може да се установи осъществяване на доставки на фактурираните количества горива, без да са налице изискуемите реквизити на декларациите за съответствие и акцизните данъчни декларации. Решението е правилно в частта, с която е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Стройкомерс" ООД. Съдът е обсъдил представеният договор от 1.03.2011 г. за възлагане ремонт на кафе бърза закуска, акт образец 19 и свидетелските показания на св. П. - сестра на ревизираното лице и обосновано е приел, че доставките на СМР по фактурите с предмет по договор са осъществени. Правилен е изводът на съда за осъществени доставки на авторемонтни услуги от същия доставчик, за чиито възможности има данни в приложения и обсъден РА, съставен на доставчика, които се потвърждават от показанията на св. П., че са имали автомонтьори, които поддържат техните коли и са извършвали такива услуги на ревизираното лице. Правилно съдът е обосновал изводите си с данните от заключението на вещото лице за автомобилния парк на едноличния търговец. Решението е правилно и относно фактурите за доставен речен материал в периода м. 4 - 6.2011 г. Видно от договора от 1.03.2011 г. за възлагане на ремонтните работи в него е уговорен срок за изпълнение 4 месеца. Видно от акт образец 19 по договора са изпълнени настилки. Доводът на втория касатор, че няма данни къде е съхраняван речният материал до изписването му през 2013 г. за обекта в с. В. за насип не може да се отнесе към никое от изискванията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит и съдът като е уважил жалбата в тази част е постановил правилно решение. По фактурите на "Интер груп С." ООД съдът е приел, че не е доказано изпълнение по договора от 1.12.2010 г. за посредничество с предмет: посредничество при закупуване на имот № 013792 в землището на с. В., промяна на статута на имота от земеделска земя в имот за застрояване с бензиностанция, изготвяне на проект за застрояване на имота, осигуряване на изпълнител на проекта за застрояване и надзор върху строителството. По делото за изпълнение на договора е представен само проект за изменение на ПУП за имот № 013792 в землището на с. В., който видно от л. 434 от делото е изготвен през м. 11.2010 г. от инженер Т. М. и няма как да представлява изпълнение на задължения, възложени с договор от 1.12.2010 г. В касационното производство е представен нотариален акт за закупуване на имота от ревизираното лице, в който няма никакви данни за участие на "Интер груп С." ООД в сключването на сделката. При липса на доказателства за изпълнение на задълженията по договора от доставчика съдът обосновано е приел, че в РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 7бр. фактури на този доставчик, поради липса на осъществени доставки. Общо решението е правилно в частта по ЗДДС и следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗДДФЛ: Съдът е обсъдил подробно заключението на вещото лице и правилно е приел, че не следва да бъде кредитирано, тъй като е определило пазарни лихви по статистиката на БНБ за лихви по депозити за нефинансови предприятия за 2010 г. и 2011 г., вместо да ползва статистиката на БНБ за лихви по кредити за нефинансови предприятия, както са постъпили органите по приходите, предвид факта, че са предоставяни заеми от ревизираното лице на трети лица с лихви, за които се поддържа, че са по-ниски от пазарните. Определянето на пазарните лихви в РА е извършено по лихвената статистика на БНБ за нефинансови предприятия, изработена въз основа на методика, публикувана на интернет страницата на БНБ, базирана на хармонизираната методология на държавите-членки от Еврозоната, установена с Регламент /ЕО/ № 63/2002 г. на Европейската централна банка от 20.12.2001 г. Видно от приложение I към Регламента, раздел IV, за изработване на лихвената статистика, всеки месец националните централни банки следва да включват данни от 30% от потенциалната съвкупност по групи, за да гарантират представителност на статистика. Методиката на БНБ за определяне на лихвената статистика отчита вид на валутата, кредитен и други рискове, профил на кредитополучател, както и всички други условия, влияещи върху размера на лихвата в отделната група - в случая на нефинансовите предприятия. Органите по приходите и съдът правилно са определили пазарните лихви по лихвената статистика на БНБ за лихви по кредити за нефинансови предприятия. Увеличенията на финансовия резултат за двете години с разликата между пазарните лихви и начислените от ревизираното лице лихви по заемите законосъобразно е потвърдено от съда. Съдът е отменил определените в РА осигурителни вноски за 2010 г. за ДОО 2085,56 лв с 1124,52 лв лихви, за ДЗПО-УПФ - 948 лв с 511,12 лв лихви и за ЗО- 1516,80 лв с 560,09 лв лихви и определените в РА осигурителни вноски за 2011 г. в частта: за ДОО - 1682,14 лв с 607,78 лв лихви, вноски за ДЗПО-УПФ - 657,08 лв с 237,41 лв лихви и вноски за ЗО - 715,33 лв със 161,54 лв лихви като е приел, че в РА те са определени на основание чл. 124а от ДОПК, който не е приложим предвид материалноправния характер на нормата. Видно от РА в него въпреки проведената по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия не е определен облагаем доход на физическото лице по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Определена е облагаемата печалбата на търговеца по материалноправните разпоредби на чл. 78, чл. 26, ал. 2 и чл. 10, ал. 1, чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО за двете години. Върху определената по материалния закон печалба за двете години са определени дължимите вноски за годишно изравняване по чл. 6, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 1, т. 1, б. "в" от КСО за ДОО и ДЗПО-УПФ и по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и чл. 2 от ЗБНЗОК на основание материално правните разпоредби, поради което неправилно съдът е отменил РА в частта, с която са определени вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ с лихви за 2010 г. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. В частта за 2011 г. съдът е правилно е определил облагаема печалба по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер 12 326,58 лв. Правилно са определени вноските за ДОО с лихви, за ДЗПО-УПФ с лихви и за ЗО с лихви за 2011 г. за цялата година, предвид установената от съда годишна печалба, правилно са спаднати от нея определените от съда осигурителни вноски и е получена облагаема печалба 10446,64 лв, за която дължимият данък е в размер 1567 лв с 424,24 лв лихви. Изчисленията на съда за осигурителните вноски за 2011 г. са за цялата година, а не за част от нея, както е посочено в мотивите, поради което не следва да бъдат изменяни. В тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Общо решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени осигурителни вноски за 2010 г. за ДОО 2085,56 лв с 1124,52 лв лихви, за ДЗПО-УПФ - 948 лв с 511,12 лв лихви и за ЗО- 1516,80 лв с 560,09 лв лихви. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. За всяка инстанция администрацията има право на юрисконсултско възнаграждение по 4128,95 лв. За първата инстанция 3623,39 лв следва да се заплатят общо от двамата жалбоподатели на администрацията в частта по ЗДДС, а разликата до 4128,95 лв в размер 505,56 лв следва да се заплати от първия касатор. За касационната инстанция първият касатор следва да заплати на втория касатор 4128,95 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция - общо 4634,51 лв. Първият касатор има право на разноски за двете инстанции в размер 141,76 лв или по компенсация първият касатор следва да заплати на втория 4492,75 лв и 3623,39 лв общо с втория ответник "Чар 2014" ЕООД. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,