Определение № 457 от 28.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1609/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на М., със седалище и адрес на управление Р. Ф., 107996, Г.-6, [населено място], срещу определение № 1743/20.05.2016 г. по ч.т.д.н. № 2095/16г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната жалба- [фирма] /н./ не е заявил становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба на настоящия жалбоподател против определение № 1949/6.04.2016 г. по т.д.н. № 5364/2014 г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение молбата му, с която на основание чл. 638, ал. 3 ТЗ е поискано съдът да разреши продължаване на изпълнението по изпълнително дело № 20148000400993 на ЧСИ –И. Б. с рег. №. За да постанови този резултат, съставът на Софийски апелативен съд е изложил мотиви, че определението на съда по несъстоятелността по чл. 638, ал. 3 ТЗ не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. Частната жалба е основателна. Съгласно чл. 613а, ал. 3 от ТЗ, постановените от съда по несъстоятелността актове, извън тези по ал. 1 на чл. 613а ТЗ, подлежат на обжалване единствено пред апелативния съд по съответния ред от ГПК. Разпоредбите на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ изрично препращат към общия процесуален закон относно реда на въззивно обжалване на актовете, постановени от съда по несъстоятелността, в зависимост от вида на акта –решение или определение. Доколкото в случая, обжалваният акт е определение, за него приложение намира глава двадесет и осма „Обжалване на определения” на ГПК, като с чл. 274, ал. 1 ГПК са лимитирани актовете, подлежащи на въззивен контрол до такива, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и до актове, чиято обжалваемост изрично е предвидена в закона. Отказът на съда по несъстоятелността по чл. 638, ал. 3 ТЗ за продължаване на изпълнителните производства е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като препятства възможността за възобновяване на спрените по силата на чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнителни производства. В същият смисъл са освен приложените и цитирани от жалбоподателя съдебни актове на ВКС и определение № 573 по ч.т.д. 2194/13г. на ВКС, І т.о., определение №831 по ч.т.д. 3063/14г. на ВКС, І т.о., определение №255 от 09.06.2016г. по ч.т.д. №1948/16г. на ВКС, І т.о. чиито подробни мотиви настоящият състав напълно споделя. С оглед изложеното, постановеният от Софийски апелативен съд, обжалван резултат е неправилен, от което следва, че атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за произнасяне по частната жалба на настоящия жалбоподател. Водим от горното, Върховният касационен съд