Определение № 82 от 07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 465/2022 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх. №15952/16.09.2021г., подадена от Т. Р. И. срещу определение №2040/29.07.2021г. по ч.г.д.№1070/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ за приподписване на частна касационна жалба вх.№9563/07.06.2021г. по ч.г.д.№1070/2021г. на Софийски апелативен съд. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на определението, като твърди че при постановяването му съдът не е съобразил конкретните факти по делото, а именно: молителят е действително финансово затруднен, а дължимият хонорар за приподписване на жалбата, който му е поискан надхвърля посочения от съда размер от 200лв. Твърди, че в депозираната декларация същият е посочил, че не получава възнаграждение за заеманите от него длъжности на управител на търговските дружества вписани в Търговския регистър. Излага, че при постановяване на атакуваното определение съдът не е съобразил трайно установената съдебна практика, според която при произнасяне по искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски, съдът следва да извърши цялостна преценка на имущественото състояние на лицето, като не може да откаже освобождаването му, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. Сам по себе си фактът, че е съдружник в търговско дружество, което извършва дейност, без да са изследвани всички релевантни факти за получаваните доходи, не може да обоснове извод за наличие на достатъчно средства по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С постановеното от Софийски апелативен съд определение №1305/18.05.2021г., поправено с определение №3383/22.12.2021г. по ч.г.д.№1070/21г., е потвърдено определение №269915/16.12.2020г. на Софийски градски съд по г.д.№6255/2017г., с което е оставена без уважение молбата на Т. Р. И. за освобождаването му от заплащане на държавна такса от 15лв. по сметка на Апелативен съд – София по частна жалба вх.№291202/23.11.2020г. срещу постановения от Софийски градски съд отказ за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя. Срещу определението е постъпила частна жалба вх.№9563/07.06.2021г. от Т. Р. И.. С разпореждане №1749/16.06.2021г. жалбата е оставена без движение за представяне на приподписана от адвокат частна жалба и за представяне изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. С молба вх.№12685/19.07.2021г. жалбоподателят Т. Р. И. е направил искане за предоставяне на правна помощ за приподписване на подадената от него жалба вх.№9563/07.06.2021г. Към молбата е приложена Декларация за гражданско, семейно и имотно състояние на молителя. С обжалваното определение №2040/29.07.2021г. съдът е отхвърлил искането. Приел е, че не са налице предвидените в чл.23, ал.3 от ЗПП предпоставки за уважаването му, предвид удостовереното с декларацията имуществено, семейно и здравословно състояние на Т. И., неговата възраст и трудова заетост, както и че същият /видно от справката в Търговския регистър/ е едноличен собственик на капитала, съдружник и/или управител на общо 23 търговски дружества, които обстоятелства не е декларирал. Посочил е още, че размерът на дължимото възнаграждение за приподписване на жалбата е 200лв. Подадената частна жалба е неоснователна. Предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ и други закони. Правна помощ под формата на процесуално представителство /чл.23, ал.2 от ЗПП/ се предоставя на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът не задължава съда да предостави такава помощ безусловно, а дава възможност за преценка доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Преценката дали страната разполага със средства се прави при съобразяване с доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства /чл.23, ал.3 ЗПП/. В конкретния случай, в представената към искането Декларация за гражданско, семейно и имотно състояние /л.10/, молителят Т. Р. И. е декларирал доход на семейството си /негов и на съпругата му/ в общ размер на 6 000лв., притежание на 1/2 ид.ч. от недвижим имот и лек автомобил, както и задължения за издръжка на едно непълнолетно лице. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на чл.23 ал.3 ЗПП за предоставяне на безплатна правна помощ на молителя по частната му жалба с вх.№9563/07.06.2021г., доколкото от декларираните доходи и семейно положение се установява, че същият разполага със средства за осигуряване на процесуалното си представителство по частната жалбата, изразяващо се в приподписването ѝ. Предвидената в ЗПП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се прилага само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, произтичаща от данните за имущественото ѝ състояние. В случая правилно е прието, че жалбоподателят е в състояние сам да организира защита си по частната жалба, за конкретното процесуално действие /приподписването ѝ от адвокат/, поради което правна помощ за същото не следва да му се предоставя. При така изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение следва да се потвърди. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение