Определение № 10601 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба Д. И., чрез адв. И. Юруков, срещу определение № 1746/15.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2135/2023 г. по описа на Административен съд София-град, в частта с която е оставена без разглеждане исковата молба на Д. И. на основание чл. 284 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерството на правосъдието за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, във връзка с наложено със Заповед № Л-2173 от 08.08.2022 г. на началника на Затвора в [населено място] наказание и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, въз основа на които се иска неговата отмяна. Твърди, че цитираната заповед е атакувана като нищожна, а позоваването на нищожност не е ограничено със срок. Ответната страна – министърът на вътрешните работи, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Д. И., в която са инкорпорирани няколко иска срещу ГДИН за обезщетение за причинени неимуществени вреди на различни основания. С оспореното определение, в едната част съдът е приел исковата молба на Д. И. на основание чл. 284 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с наложено със Заповед № Л-2173 от 08.08.2022 г. на началника на затвора в [населено място] наказание за недопустима и я е оставил без разглеждане, поради това, че няма данни цитираната заповед, да е отменена по съответния ред, а по останалите искове е продължил с разглеждането на делото. В хода на производството от страна на Д. И. обаче, е депозирана молба от 31.05.2024 г. /лист 8 от адм.дело № 8704 от 2024 г. по описа на АССГ/, с която е заявил, че оттегля предявения иск и моли образуваното дело да бъде прекратено. Доколкото с направеното оттегляне съдът е десезиран да реши спора между страните, то производството следва да бъде прекратено. Това трябва да стане на части. Настоящата инстанция може да прекрати производството само в частта, с която е сезирана. С оглед на молбата за оттегляне, оспореното пред настоящата инстанция определение следва да бъде обезсилено в прекратителната му част. В останала част, чието разглеждане продължава пред АССГ, производството следва да бъде върнато за произнасяне по подадената от Д. И. молба, с която заявява, че оттегля своя иск. Предвид на гореизложеното на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение