Определение № 11 от 10.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7/2013 г.

Производството е по чл. 282,ал.2 – ал.6 ГПК, образувано е по молба на ЗАД [фирма] за спиране на изпълнението на въззивно решение от 10.12.2012 г. по гр.д. № 13544 /2012 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ „Б” възз. с-в., с което е отменено решение № ІІ-70-165 от 25.07.2012 г. по гр.д. № 47124 /2011 г. по описа на Софийски районен съд, 70 с-в. и вместо това е постановено друго, с което са уважени исковете на Р. И. С. с ЕГН [ЕГН] срещу ЗАД [фирма] с правно основание чл.344,ал., т.1 т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ, последният от които за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 8 652 лева за периода от 01.09.2011 г. до 31.10.2011 г., ведно със законната лихва от 31.10.2011 г. и молителят е осъден да заплати на ищеца и на СРС разноски. С молбата за спиране въззивният съд е изпратил и цялото въззивно и първоинстанционно дело, от което е видно, че молителят е обжалвал в срок въззивното решение - с жалба с вх. № 132413 от 14 .12.2012 г. Молителят е представил доказателства за това, че е внесъл по сметка на ВКС обезпечение в размер на 8 652 лева. Съдът намира, че предпоставките за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение в частта по осъдителния иск по чл.344,ал.,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за сумата 8 652 лева (съответно на искането и представеното обезпечение) са осъществени и