Решение № 1898 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2010 г.

Решение № 1898 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Български пощи" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Акад. Стефан Младенов" № 1 срещу решение № 61 от 07.01.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Жалбоподателят счита оспорваното решение в частта по т. 2, която определя, че за посочените населени места в труднодостъпните райони на общините Трън, Радомир, Перник, Земен и Брезник универсалната пощенска услуга се предоставя най-малко един път седмично, за незаконосъобразно. Административният орган се е произнесъл, без да вземе предвид обстоятелството, че процесните населени места са включени в списъка на селищата, намиращи се в труднодостъпни райони, определени от "Български пощи" ЕАД съвместно с кметовете на общините. С оглед на това счита за противоречие с материалния закон твърдението, че осигуряването на универсална пощенска услуга два пъти в месеца за тези селища ще доведе до накърняване интересите на потребителите. Сочи, че това изискване създава сериозни допълнителни разходи за дружеството. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по жалбата - Комисията за регулиране на съобщенията, счита същата за недопустима поради липса на правен интерес. След издаване на оспорваното решение са приети нови критерии за предоставяне на универсалната пощенска услуга. Алтернативно поддържа неоснователност на жалбата. Искането на жалбоподателя за предоставяне на пощенската услуга веднъж на две седмици би нарушило интересите на потребителите. Неоснователно счита твърдението, че предоставянето на услугата всяка седмица води до загуба за жалбоподателя, тъй като съгласно чл. 29 и сл. от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) той получава компенсация от държавата. Моли съда да остави без уважение жалбата. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Съдът счита за неоснователно твърдението на ответника по жалбата за липсата у жалбоподателя на правен интерес от оспорване на решението с оглед на издаденото в последствие решение № 964 от 26.08.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията относно критерии за труднодостъпност на районите в страната и селищата в тях, Държавен вестник бр. 72 от 14.09.2010 г., и визираното в т. 4.1. задължение на оператора за предоставяне на услугата най-малко веднъж седмично. До датата на влизане в сила на новите критерии - 14.09.2010 г., задълженията на жалбоподателя за извършване на универсалната пощенска услуга са се определяли въз основа на оспорения в настоящото производство акт. Неговата законосъобразност предопределя законосъобразното изпълнение от страна на жалбоподателя на задълженията му като пощенски оператор, комуто е възложено осъществяването на универсална пощенска услуга по смисъла на чл. 34 от ЗПУ. С оглед на горното съдът счита, че за жалбоподателя е налице пряк, личен, правен интерес от оспорването. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: "Български пощи" ЕАД е пощенски оператор, на когото със закон е възложено извършването на универсална пощенска услуга - чл. 24 във вр. с § 9 ЗПУ. С решение № 702 от 26.06.2003 г. Комисията за регулиране на съобщенията, в изпълнение на правомощията си по чл. 15, ал. 1, т. 10 ЗПУ, утвърдила критерии за определяне на труднодостъпност на районите в страната. С писмо изх. № 05-02-36 от 26.11.2009 г. жалбоподателят предоставил на ответника списък на населените места в труднодостъпни райони, съгласуван с кметовете на общините, като посочил и честотата на предлаганата услуга. За част от населените места в общините Трън, Радомир, Перник, Земен и Брезник, област Перник предложил изпълнение на пощенската услуга два пъти месечно. В изпълнение на правомощията си по чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗПУ Комисията за регулиране на съобщенията утвърдила, с оспорваното решение, списък на населените места и селищните образования, намиращи се в труднодостъпни райони, в които пощенската услуга следва да се предоставя като приела предложението на жалбоподателя за честотата на предлагане на услугата с изключение на селищата, посочени в т. 2 на решението, за които определила честота - най-малко един път седмично. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По делото няма спор относно качеството на "Български пощи" ЕАД като оператор, на когото със закон е възложено извършването на универсална пощенска услуга. Няма спор също, че Комисията за регулиране на съобщенията е компетентният орган, който утвърждава както критериите за определяне на труднодостъпност, така и конкретния списък на населените места и селищните образования, в които е допустимо отклонение от визираното в чл. 33, ал. 1 ЗПУ задължение за предоставяне на универсалната пощенска услуга най-малко пет дни в седмицата. С оглед на това по делото е безспорно, че оспорваното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия. Видно от твърденията на жалбоподателя и изложеното в мотивите на оспорения акт страните по делото не спорят също, че населените места, визирани в т. 2 на решение № 61 от 07.01.2010 г., са труднодостъпни по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗПУ. Те отговарят най-малко на три от петте критерия за селище в труднодостъпен район, така, както изисква т. 3.1. от приложението към решение № 702 от 26.06.2003 г. за критериите за определяне на труднодостъпност на районите в страната и селищата в тях, достъпно на интернет адрес https://www. crc. bg/files/_bg/pa37.htm. Именно защото отговарят на тези изисквания селищата по т. 2 от решение № 61 от 07.01.2010 г. не са изключени от списъка на селищата по т. 1 от решението, т. е. органът не ги е изключил от списъка на селищата, намиращи се в труднодостъпни райони. Страните не спорят също, че тези селища, са били предмет на съгласуване с кметовете на съответните общини. Спорът между страните е досежно честотата на предоставяне на услугата в селищата по т. 2. Комисията за регулиране на съобщенията приела, че предложението на жалбоподателя в тези селища услугата да се предоставя два пъти в месеца не съответства на характера на универсалната пощенска услуга. Именно поради това мотивите на Комисията са само и единствено относно съответствието на предложението на пощенския оператор за честота на предоставяне на услугата с даденото в чл. 32 ЗПУ определение на същата. Съгласно чл. 32 ЗПУ универсалната пощенска услуга се извършва постоянно в рамките на определено работно време, с качество, съобразно законовите нормативи, на достъпни цени и с възможност за ползването й от всеки потребител на територията на страната независимо от географското му местоположение. Видно от законовото определение релевантни в случая са изискванията за постоянност, качество и възможност за неограничено от географското положение ползване. Законът за пощенските услуги определя като минимално изискуемо предоставянето на услугата най-малко пет дни в седмицата. За допустимото отклонение от това изискване - ал. 1, т. 2 на чл. 33, законът не е посочил лимитативно ограничение. С оглед на това преценката за редовността на осъществяване на услугата е предоставена на оперативната самостоятелност на компетентния орган - Комисията за регулиране на съобщенията, чл. 15, ал. 1 ЗПУ. Рамките, в които административният орган може законосъобразно да извършва преценката си, т. е. да упражни дискрецията си, са целите на закона и на самата всеобща услуга. Същите са определени в посочения по-горе чл. 32 ЗПУ и в съответните европейски актове, които законът въвежда - директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.12.1997 г. относно общите правила за развитие на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността и за подобряване на качеството на услугата и на директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.02.2008 г. за изменение на директива 97/67/ЕО. Видно от посоченото в българския закон и в европейските актове е, че едно от съществените изисквания към универсалната услуга е нейната честота и непрекъснато функциониране. В чл. 16, § 2 на директива 97/67/ЕО изрично е посочено, че основен елемент на качеството на услугата е нейната редовност и надеждност. Следователно, за да се гарантира определеното от закона качество на услугата е необходимо тя да се предоставя редовно. Административният орган е приел, че предоставянето на услугата два пъти в месеца не съответства на следващото се от характера на услугата разбиране за редовност, а с оглед на това и на необходимото качество. Наред с изложеното от органа следва да се посочи, че съгласно чл. 5 от директива 97/67/ЕО всяка държава-членка е длъжна да гарантира предлагането на идентична услуга на потребители, които се намират при сходни условия, както и без дискриминация. Приемането, че селищата по т. 2 са в труднодостъпни райони не обосновава възможността по отношение на тях да бъде прилаган друг стандарт на услугата от този, приет за останалите труднодостъпни селища. Видно от приложените по делото списъци на населените места по т. 1 от решението и утвърдената за тях честота на услугата - минимум един път седмично, искането на жалбоподателя за честота два пъти месечно представлява драстично отклонение от стандарта и компрометира универсалността на услугата. Неоснователни са доводите на жалбоподателя свързани с увеличената стойност на услугата за визираните в т. 2 селища и със затрудненото финансово състояние на дружеството. Отчитайки именно спецификата на пощенската услуга свързана с нейната универсалност, законът е създал редица облекчения за пощенския оператор, в т. ч. и възможността за пряка компенсация от държавния бюджет, когато задължението за услугата води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за него - чл. 29 и сл. ЗПУ. Следователно налице са законови механизми за компенсиране именно на твърдяните от жалбоподателя негативни последици от определената от Комисията честота на предоставяне на услугата, поради което същите не могат да бъдат отчетени като фактори при определяне на честотата на предлагането. Видно от изложеното административният орган законосъобразно е упражнил дадената му от закона оперативна самостоятелност да определи честотата на предоставяната от жалбоподателя универсална пощенска услуга. Решението му е съобразено с целта на закона и с характера на услугата, то е в държавен и обществен интерес. С оглед на това твърденията на жалбоподателя като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, а оспорения административен акт като законосъобразен - оставен в сила. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за пощенските услуги, поради което оспорването на "Български пощи" ЕАД като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд