Определение № 3731 от 24.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 307/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от П. В. Б. за отмяна, на основание чл. 303 ГПК, на въззивно решение № 5216 от 31. 08. 2020 г. по в. гр. д. № 16218/2017 г. на Софийски градски съд, II-А състав, потвърждаващо решение № 114916 от 10. 05. 2017 г. по гр. д. № 27599/2016 г. на СРС, 124 състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 50035 от 26. 01. 2003 г. по гр. д. № 2406/2021 г. на ВКС, 2 г.о. С писмено становище, подадено от Министерство на отбраната, чрез главен юрисконсулт Ц. В., са развити съображения за неоснователност на молбата за отмяна и се иска неуважаването й. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, съобрази следното: С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният от П. В. Б. против Министерство на отбраната, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост – за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ищцата е собственик на основание договор за покупко-продажба, евентуално – на основание придобивна давност, на магазинно помещение № 2, находящо се в [жилищен адрес][жк], [населено място], с идентификатор *** по одобрената кадастрална карта. Прието е, че ищцата не е придобила правото на собственост на основание договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 113/2007 г., тъй като праводателите по сделката не са били собственици на прехвърления имот. С влязло в сила решение е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, сключен между началника на поделение 38420 и началника на отделение „Финансово-счетоводно“ в същото поделение, като продавачи, и КФ „Алесс – Сергей Иванов Петров“, като купувач, поради което всички последващи прехвърлителни сделки, сключени с купувача по нищожната сделка и с приобретатели от купувача по нищожната сделка не са породили вещноправно действие. За неосъществило се е прието и евентуално заявеното придобивно основание по чл. 79 ЗС, тъй като се касае за имот частна държавна собственост и предвид невъзможността за придобиването му по давност, чрез осъществявано от нея владение от 18. 12. 2007 г. до предявяване на иска 23. 03. 2016 г., към което е присъединено и владението на частния праводател по договора за покупко-продажба, упражнявано от 5. 12. 2006 г. до 18. 2007 г. Прието е, че предвид разпоредбата на пар. 1 ЗД ЗС, в заявения от ищцата период (от 5. 12. 2006 г. до предявяване на иска на 23. 03. 2016 г.) течението на придобивния давностен срок е спряло. Като основание за отмяна молителката сочи решение № 3 от 24. 02. 2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на РБ, с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността и на пар. 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността. Решението на КС е от 24. 02. 2022 г., съдебното дирене пред въззивната инстанция е приключило на 22. 03. 2018 г. При тези данни настоящият състав прие следното: Според тълкувателно решение № 7/2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е също, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая недопустимостта на молбата за отмяна произтича от невъзможността посоченото от молителя обстоятелство - решение № 3 от 24. 02. 2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на РБ, да се подведе под някое от изчерпателно посочените основания за отмяна по 303, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК. С решенията на КС, с които се установява противоконституционност на закон, действието на закона се отменя занапред и не се засягат уредените по окончателен начин правоотношения (решение № 3/28. 04. 2020 г. по к.д. № 5/19 г. на КС на РБ, т. 2). Тези решения не биха могли да имат значение за фактическата обстановка по конкретен правен спор и не представляват юридически или доказателствени факти по смисъла на чл. 303, ал. 1,т. 1 ГПК (по съображения аналогични на разясненията в точка 1 от тълкувателно решение № 7/31. 07. 2017 г. на ОСГТК на ВКС), нито представляват писмено доказателство по смисъла на цитираната норма, тъй като не съдържат информация за правно или доказателствено релевантни факти, подлежащи на доказване по конкретното дело. В посоченото от молителката решение № 3 от 24. 02. 2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на РБ е посочено, че с обявяването на разпоредбата на пар. 1, ал. 1 ЗД ЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Решенията на конституционния съд, с които се установява противоконституционност на закон, не представляват и „друго влязло в сила решение“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като не разрешават със сила на пресъдено нещо конкретен материалноправен спор. А и в случая производството по чл. 288 ГПК е спряно до постановяване на решението по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на РБ и в мотивите към определението на ВКС е прието, че решението на конституционния съд не рефлектира върху изхода на спора. В останалата част молбата съдържа оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на чл. 79, ал. 2 ЗС, поради постановяването му в противоречие с практика на ВКС и на САС, поради неправилност на извода за нищожност на сделката, сключена с първия приобретател на имота от държавата. В цитираното тълкувателно решение е разяснено, че молба за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението е недопустима, тъй като тези основания не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Като процесуално недопустима, подадената молба за отмяна не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Ответната страна по молбата за отмяна не претендира присъждане на разноски за настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,