Определение № 305 от 10.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 986/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. А. М. – вещо лице по в.д.н.№ 3022/11г. срещу определение от 20.02.2014г., с което Софийският апелативен съд е оставил без уважение молбата й за отмяна на наложената й глоба в размер на 300 лв. Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на наложената на вещото лице по делото глоба. Изложени са съображения, че на 22.04.2013г. – само два дни преди откритото съдебно заседание на 24.04.2013г. вещото лице е уведомило съда за невъзможността си да се запознае с материалите по спора и делото е отложено по тази причина. С молба от 17.01.2014г., пет дни преди следващото открито заседание на 22.01.2014г., вещото лице е уведомило съда за необходимост от нови документи за изготвяне на заключението. Съставът на апелативния съд е преценил, че уведомлението на съда за необходимост от други материали и евентуалното искане за съдействие от страна на съда е направено 9 месеца след проведеното заседание, като предприетите действия са непосредствено преди следващото открито съдебно заседание, когато не е било възможно и спазването на срока за представяне на заключението. Определението е правилно. Аргументацията на апелативния съд се основава изцяло на данните по делото, поради което основанието по чл.86 ГПК за налагане на глоба на вещото лице е налице. Частната жалбоподателка не сочи обстоятелства, които биха могли да се квалифицират като уважителни причини за неизпълнение в срок на поставената й задача като вещо лице и респ. за отмяна на наложената глоба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд