Определение № 13112 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11206/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена от председателя И. Иванов, против протоколно определение от 10.10.2024 г., постановено по адм. дело № 6739/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането на Комисията за енергийно и водно регулиране за привличане и конституиране при условията на чл. 219 ГПК на „Национална електрическа компания“ ЕАД, „Електрохолд продажби“ ЕАД и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ като трети лица-помагачи на страната на ответника. Излагат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба - „Снабдяване, заготовки и монтаж“ ООД оспорва частната жалба като недопустима, алтернативно неоснователна и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на „Снабдяване, заготовки и монтаж“ ООД против Комисията за енергийно и водно регулиране за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, вследствие на прогласени за нищожни административни актове - решение № Ц-14/03.04.2019 г. и решение № Ц-12/26.03.2021 г., и двете на КЕВР. В отговора на исковата молба, Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала на основание чл. 219 ГПК да бъдат привлечени като трети лица-помагачи на ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД, „Електрохолд продажби“ ЕАД и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. С атакуваното протоколно определение съдът отхвърлил искането на Комисията за конституиране на подпомагащи страни. Определението е валидно, допустимо и правилно. Исковото производство има за предмет осъдителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който се претендират вреди, настъпили от прогласени за нищожни административни актове на КЕВР. Правоотношението по обезщетяване на вредите е създадено само между ищеца и административния орган. КЕВР е независим държавен орган, който регулира дейностите в енергетиката, поради което трети лица не биха могли да въздействат върху приетите от нея решения. Липсата на обвързаност, сочи и към липса на основание за привличането на "Национална електрическа компания" ЕАД, „Електрохолд продажби“ АД и Фонд "Сигурност на електроенергийната система" като трети лица-помагачи на Комисията за енергийно и водно регулиране. За пълнота, следва да се посочил, че съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете, предявени на посоченото основание, се разглеждат по реда, установен в АПК. Процесуални правила за разглеждане на искови молби по ЗОДОВ са уредени в глава 11, дял ІІІ от АПК. Безспорно АПК не предвижда встъпване или привличане на подпомагащи страни. За неуредените случаи е допустимо само субсидиарно приложение на ГПК за неуредени въпроси, при отчитане спецификата на процеса по АПК. Встъпването, респективно привличането на Трето лице-помагач в исковия процес, предвидено съответно в чл. 218 и чл. 219 ГПК е свързано с евентуалните неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят за това Трето лице от съдебното решение. С искането за привличане главната страна цели да обвърже подпомагащата със силата на мотивите, с оглед реализиране на определени субективни права, например в сферата на гражданското право във връзка с отговорността за евикция, с отговорността на поръчителя, с правото на обратен иск и др. Във всички тези случаи са налице субективни материални права, чието възникване и реализиране е обусловено от изхода на основното исково производство. Касае се за иманентна връзка, при която изходът от исковия процес би могъл да породи съответното правоотношение. Съжденията на състава са в съответствие с трайната практика на ВАС по сходни казуси. По изложените съображения не са налице изложените в частната жалба отменителни основания, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски не се следват на частния жалбоподател, а предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника са дължими, но поради липсата на данни и доказателства за осъществяването им, такива не се присъждат и в полза на „Снабдяване, заготовки и монтаж“ ООД. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,