Определение № 329 от 21.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3231/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. П. Д. Н. обжалва разпореждане № 2310/27.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1178/2022 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното разпореждане Софийският апелативен съд е третирал частна жалба вх. № 12668/07.06.2022 г. по същото дело като нередовна и на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК е дал указания и срок жалбоподателят да поправи констатираната нередовност. Разпореждането е недопустим предмет на инстанционен контрол. Върховният касационен съд може да го провери, но не самостоятелно, а когато е сезиран с частна жалба срещу разпореждане за връщане на нередовната частна жалба. Разпореждане по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК обаче Софийският апелативен съд не е постановявал. Следователно частната жалба срещу разпореждане № 2310/27.06.2022 г. по ч. гр.д. № 1178/2022 г. е с недопустим предмет. Настоящият състав не следва да я разглежда по същество. Различен аргумент не следва от чл. 120, ал. 2 КРБ. Разпоредбата е от Основния закон, има непосредствено действие (чл. 5, ал. 2 КРБ), но тя, а и решение № 21/26.10.1995 г. по конст. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд на Република България, на които жалбоподателят се позовава, се отнасят за административните актове. Обжалваното разпореждане е съдебен акт. При тези мотиви съдът