Решение № 3511 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12240/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Л. В. Р., чрез адв. Петрова, срещу решение №36689/06.11.2025 г., постановено по адм. дело №2143/2025 г. по описа на Административен съд – София град,, с което е отхвърлено оспорването му на заповед № САГ25-РА-30-009/28.01.2025г. на главния архитект на Столична община и заповед № САГ25-РА-30-025/12.02.2025г. на кмета на Столична община. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесните заповеди, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Столична община, чрез юрк. Георгиева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът "Бългериан акаунт сървис" ООД не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № САГ25-РА-30-009/28.01.2025г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж „Сграда с идентификатор по КККР 158134.6722.10.1 - автосервиз, автомивка и ресторант", находящ се в ПИ с идентификатор 68134.6722.10. по КККР, изграден без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж /РС/. С последващата заповед на кмета № САГ25-РА-30-025/12.02.2025г. е допълнена процесната заповед по реда на чл.62, ал.1 АПК с качеството „извършител“ на адресата на заповедта Л. В. Р.. Прието е от първоинстанционният съд, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ. След подробно обсъждане на заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото и приложената административна преписка, първоинстанционният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от СТЕ, който е изграден от Р. след придобиване собствеността върху имота /2017г.-2020г./ и не попада в режим на търпимост по §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № САГ24-ТК00-707-1/18.11.2024г., съставен от служители от отдел „Оперативна дейност и регистрация на строежите" в дирекция „Общински строителен контрол" на СО не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ сграда с три компонента с обща дължина около 72,10 м., променлива широчина - от 8,78 м. до около 12,60 м., с променлива височина и обща площ около 772 кв. м. Северозападната част на сградата с площ около 126 кв.м. се използва за ресторант, средната част на сградата с площ около 233 кв.м представлява автомивка с пет клетки, а югоизточната част на сградата с площ около 413 кв. м. представлява автосервиз. Така описаният строеж е изграден в нарушение изискванията по чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като изикуемите строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство, от което следва,че заповедта е издадена на съответно правно основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е „до 31.03.2001г.“ по смисъла на ал.1, §127. Неотносими се явяват доводите по касационната жалба за задължението на общината да съхранява строителните книжа, тъй като в настоящето производство е установено по безспорен начин, че разрешението за строеж, на което се позовава жалбоподателя като номер, не съответства по дата на издаване и касае различен обект – жилищна сграда. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в размер на 102,25 евро /200 лева/, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,