Определение № 8627 от 13.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7695/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 вр. чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на заместник- председател на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ срещу Определение № 7726 от 26.06.2026 г. по адм. дело № 1387/2026 г. на Административен съд – Пловдив, с което е спряно предварителното изпълнение на негово Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-132/28.04.2026 г.. Ответникът - „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД, е депозирал възражение против жалбата, в което е изразена позиция за правилност на атакуваното определение. Частната жалба е допустима, но неоснователна. С Разпореждане № Р-12-132/28.04.2026 г. са упражнени правомощията на председателя на агенцията по чл. 8, ал. 2, т. 3 и чл. 12 ЗЗНН и на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2026 г. – 30.06.2027 г. по видове съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗНН, отразени в таблична форма към разпоредителната част на акта, и произтичащите задължения по създаване, поддържане, съхраняване и обновяване на количествата нефт и нефтопродукти в предвидените срокове (т. 1-4 от разпореждането). Разпореждането е предварително изпълняемо по силата на закона – чл. 8, ал. 3, изр. 2 вр. ал. 2, т. 3 ЗЗНН. При допуснато от закона предварително изпълнение правомощието на съда да спре изпълнението може да бъде упражнено при условието, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. В случая вероятността от настъпването на вреди от посочената категория е установена, както правилно е приел и първостепенният съд. Ответникът по частната жалба е проявил процесуална активност и е представил доказателствени средства, удостоверяващи „нови обстоятелства“ по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, т.е. след издаването на разпореждането, очертаващи причинно-следствена връзка между предварителното изпълнение и твърдените вреди. Дружеството е предприело действия за идентифициране на свободни вместимости за съхранение на нефт и нефтопродукти при икономически оператори – изпратени са общо четиринадесет запитвания до други съхранители, по които не са получени положителни отговори. Определените запаси на дружеството са в общ размер над 58 000 тона при разполагаема вместимост на регистрираните складове под 17 000 тона. Т.е. изначално „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД притежава собствен капацитет от около 20% от общия обем на разпоредените запаси, който по хипотеза се използва и за извършването на стопанска дейност. При това съотношение, дори и целият наличен капацитет да бъде усвоен с цел осигуряване на запасите за извънредни ситуации, останалата част следва да бъде съхранявана по необходимост от трети лица в условията на делегация по чл. 18 ЗЗНН. Действията изискват значителен допълнителен ресурс от организационно-технически и финансов характер (организацията и финансирането на създаването, съхраняването и др. дейности по запасите е за сметка на задължените лица – чл. 3, ал. 4 ЗЗНН), вън от основната икономическа дейност на дружеството. В контекста на горните съображения, изпълнението на задължението е свързано с обстоятелства, чието преодоляване потенциално, от една страна, би могло да повлияе на обективната възможност за незабавно изпълнение и поради това компрометира целта на допускането му, а от друга – да предизвика значителни утежняващи последици за адресата на разпореждането. Този извод не е относим към привеждането в съответствие с дължимото според административния акт по принцип (въпросът е предмет на същинския спор по законосъобразността на акта), а конкретно към подлежащото на проверка в настоящото производство предварително изпълнение. Несъмнено дружеството би могло да се възползва от възможността да делегира създаването и съхраняването на част от определените му нива на запаси на икономически оператори и/или съхранители, както и на централни структури за управление на запасите от друга държава-членка на Европейския съюз по реда на чл. 18 от ЗЗНН, но това е свързано със значителни разходи по заплащането на тези услуги – в чл. 18, ал. 1 от ЗЗНН изрично е предвидено, че делегирането е за сметка на задълженото лице.Тези обстоятелства обективно биха поставили в невъзможност нормалното функциониране на дружеството,като евентуално биха могли да доведат и до поставянето му в несъстоятелност,с оглед на размера на стойността на горивата,чието допълнително съхранение се изисква. Основателно е възражението на административния орган, че не са отправени запитвания към всички икономически субекти, осъществяващи дейността по съхранение на нефт и нефтопродукти, респ. че не са изчерпани в пълнота възможностите за обезпечаване на съхранението им. Доказателства за това са представени с частната жалба,но отговорите на тези икономически субекти,съпоставени с количествата на петролни продукти,които те заявяват готовност да съхраняват не отговаря напълно на изискванията за съхраняване,залегнали в оспореното пред АС-Пловдив разпореждане. Този факт обаче не променя значимостта на изводите на първоинстационния съд относно констатирания капацитет на дружеството и отношението му към съдържанието на възложените с разпореждането задължения по повод на предварителната им изпълняемост, в частност времевите предели, в които може да се очаква надлежно изпълнение, вкл. при прилагане на предлаганите от органа варианти за съхранение на части съответно в собствени складове, на територията на Република България и в държави от Европейския съюз. Установяването от задълженото лице по ЗЗНН на противопоставим интерес, съизмерим с вреди от вида по чл. 166, ал. 2 АПК, опровергава законовата презумпция по чл. 8, ал. 3, изр. 2 вр. ал. 2, т. 3 ЗЗНН. Доколкото специалният закон не съдържа изрична забрана за съдебен контрол – чл. 166, ал. 4 АПК, спирането на предварителното изпълнение по силата на закона е допустимо, а правилността на постановяващото го определение е основание за оставянето му в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение