Определение № 114 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1560/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК. С определение №852 от 12.03.2016г. по ч.гр.д.№4281/2015г. на Софийския апелативен съд е оставена без уважение молбата на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ по подадена от него частна жалба срещу определение №3291/20.11.2015г. по същото дело. Прието е, че са налице предпоставките за отказ по чл.24, т.1 от Закона за правната помощ, тъй като предоставянето на правна помощ е неоправдано от гледище на ползата, която то би донесло на молителя. Частна жалба срещу определението на апелативния съд е подадена от Е. М.. Той счита, че искането му за предоставяне на правна помощ е основателно и че без него той е лишен от възможност да заведе дело и да защити интересите си. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Правната помощ е поискана от Е. М. по повод подадена от него частна жалба пред ВКС срещу определение №3291/20.11.2015г. по ч.гр.д.№4281/2015г. на Софийския апелативен съд. С това определение САС е оставил без разглеждане частна жалба на М. срещу определение №10094 по гр.д.№6001/15г. на Софийски градски съд, с което е била оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса по предявения от него иск. Съставът на САС е приел, че М. няма правен интерес да обжалва отказа на СГС, тъй като с последващо разпореждане от 07.09.2015г. молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса е била уважена. При тези данни следва да се приеме, че подадената пред САС молба за предоставяне на прана помощ е неоснователна и правилно е била отхвърлена от съда. Основното искане на Е. М. за освобождаване от държавна такса по заведеното от него гр.д.№6001/2015г. на СГС, I ГО, е било уважено с разпореждането от 07.09.2015г., приложено към ч.гр.д.№3622/2015г. При това е отпаднал правният интерес на М. да обжалва както пред САС, така и пред ВКС предходния отказ за освобождаване от внасяне на държавна такса. Предоставянето на правна помощ във връзка с това обжалване действително би било в противоречие с чл.24, т.1 от Закона за правната помощ, тъй като не би допринесло никаква полза на молителя. Ето защо обжалваното определение на Софийския апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение