Определение № 3968 от 08.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4958/2023 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба от Д. Н. И., чрез неговата майка и пълномощник В. Д. Н., срещу разпореждане №3595/07.09.2023г. по в.г.д.№2739/2022г. на Софийски апелативен съд. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят излага съображения за неправилност и необоснованост на разпореждането. Твърди, че подадената от Д. И. жалба следва да бъде разгледана и уважена, като съдът отговори на поставените в нея въпроси: как се отглежда детето; за неизпълнение на режима на личен контакт и за издръжката, която се плаща за дете, с което жалбоподателят не може да общува. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: В. Д. Н. е подала касационна жалба вх.№1536/24.01.2023г. против въззивното решение на Софийски апелативен съд №23/05.01.2023г., постановено по в.гр.д. №2739/2022 г., с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Перник по предявения иск с правно основание чл.69 от СК. С разпореждане от 26.01.2023г. администриращият съд е оставил без движение касационната жалба с указание да се уточни качеството на лицето, което я е подало, да се представи пълномощно и жалбата да бъде приподписана от адвокат, като се представи и изложение на касационните основания. Препис от разпореждането бил връчен на посочения в жалбата адрес на Д. Н. И. /08.03.2023г./ и на подателя на жалбата В. Д. Н. /08.02.2023г./. С последващо разпореждане от 21.03.2023г. касационната жалба била върната поради неотстраняване нередовностите на същата. Препис от него бил връчен на Д. Н. И. /21.04.2023г./ и на В. Д. Н. /26.03.2023г./. На 29.05.2023г. по делото постъпила жалба вх.№12316 от Д. Н. И., чрез неговата майка и пълномощник В. Д. Н., адресирана до Апелативен съд – София. С разпореждане от 12.06.2023г. тази жалба била оставена без движение с указания до жалбоподателя да уточни: до кого е отправена; от кого изхожда и срещу кой съдебен акт е подадена. В изпълнение на указанията, на 16.08.2023г., по делото постъпила нова жалба до Апелативен съд – София вх.№18868 от Д. Н. И., чрез неговата майка и процесуален представител В. Д. Н., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното въззивно решение. С обжалваното разпореждане №3595/07.09.2023г. съдът констатирал, че разпореждането за връщане на депозираната по делото касационна жалба срещу постановеното въззивно решение е влязло в законна сила, поради което е влязло в законна сила и съдебното решение. Посочил, че в определения срок Д. Н. И. не отстранил нередовностите на подадената жалба вх.№12316, за които бил надлежно уведомен, на 09.08.2023г., а отново изложил оплаквания срещу въззивното решение, поради което върнал жалбата. Подадената частна жалба е неоснователна. Постановеното от Апелативен съд – София въззивно решение е влязло в законна сила, с влизане в сила на разпореждането за връщане на подадената срещу него касационна жалба. На страната са били дадени ясни и точни указания за изпълнение на предвидените в ГПК изисквания за редовност на депозираната от нея нова жалба, адресирана до въззивния Апелативен съд – София и неизпълнението им обусловило нейното връщане. Обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с разпоредбите на ГПК, поради което следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът