Определение № 513 от 29.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4459/2019 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. И. В. – председател на „Клуб за защита интересите на населението”, срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 456 от 25.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 3765/ 2019 г., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение на Софийски апелативен съд от 18.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 3331/ 2019 г., с което е потвърдено определение от 30.04.2019 г. на Софийски окръжен съд по гр.д.№ 35/ 2019 г. за отказ за предоставяне на правна помощ на В. И. В.. Частният жалбоподател поддържа, че другият състав на Върховния касационен съд неправилно приел, че искът е предявен от юридическото лице „Клуб за защита интересите на населението”. Всъщност ищец по делото бил В. И. В. като физическо лице и затова нямало пречка да му бъде предоставена правна помощ. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. „Клуб за защита интересите на населението”, чрез председателя си В. И. В., е предявило осъдителен иск срещу Софийски градски съд, по който е образувано пред Софийски окръжен съд гр.д.№ 35/ 2019 г. С определение от 07.03.2019 г. съдът прекратил производството по делото, а искането на В. В. да му бъде предоставена правна помощ за обжалване на прекратителното определение било отхвърлено с определение от 30.04.2019 г. По подадена частна жалба от ищеца срещу това определение се произнесъл Софийски апелативен съд, който с определение от 18.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 3331/ 2019 г. потвърдил акта на първата инстанция. Определението на апелативния съд също е обжалвано от В. В. пред Върховния касационен съд, като жалбата му е оставена без разглеждане по същество от друг състав на този съд с обжалвания в настоящето производство акт. Този акт е законосъобразен. Производството по предоставяне на правна помощ е двуинстанционно. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.95 ал.6 ГПК. Когато по искането за предоставяне на правна помощ се е произнесъл първоинстанционният съд и го е отхвърлил, компетентен да се произнесе по частната жалба срещу отказа е съответният въззивен съд, чиито акт не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Същият извод е направен в обжалваното определение на друг състав на ВКС, поради което няма основание то да бъде отменено. Неотносими за настоящето производство са доводите на жалбоподателя кой се явява ищец по делото и може ли на този ищец да бъде предоставена правна помощ. Това би имало значение само ако настоящата инстанция е компетентна да разгледа въпроса налице ли са предпоставките за предоставяне на правна помощ. Тя обаче е компетентна единствено да провери законосъобразността на процесуалното решение на другия състав по допустимостта на отправената до него жалба. С потвърждаването на извода за недопустимост правомощията й се изчерпват. По изложените съображения Върховният касационен съд