Определение № 305 от 17.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 597/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №208 от 19.01.2016 г. по в.ч.т.д.№4504/2015 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 05.10.2015 г. по т.д.№6013/2015 г. на СГС, с което на основание чл.130 от ГПК е върната подадена от [фирма] срещу [фирма] искова молба, поради недопустимост на предявения иск. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се посочва, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1 от 06.12.2002 г. по т.д.№1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решение №36 от 26.05.2015 г. оп т.д.№685/2014 г. на ВКС, ТК, решение №18 от 05.08.2010 г. оп т.д.№832/2009 г. на ВКС, ТК, решение №41 от 12.02.2006 г. по т.д.№584/2005 г. на ВКС, ТК и решение №48 от 29.07.2013 г. оп т.д.№830/2012 г. на ВКС, ТК. Ответникът по частната касационна жалба не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения от ищеца - едноличен собственик на капитал на ответното ЕАД, иск за установяване „нищожност/незаконосъборазност” на взето от Съвета на директорите /СД/ на ответника решение, във връзка с избор на председател на СД и възлагане на управлението на член на СД, въззивният съд е изложил решаващи мотиви, че ищецът като едноличен собственик на капитала /упражняващ правомощията на общо събрание, включващи и тези за изменение и допълнение на устава и избор на членовете на СД/ не е зависим от чужда воля, за да приведе действията на избрания от него колективен орган, с интересите и целите си и в този смисъл е достигнал до извод за липса на правен интерес за ищеца да атакува процесните решения на СД. В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения за противоречие на решението със задължителна и незадължителна практика на ВКС и съображенията за неправилност на изводите на въззивния съд, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/. Ето защо и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,