Определение № 3121 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 296/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал.5 ГПК. Подадена е молба с вх.№ 17635 от 17.10.2024 г. от „Групама животозастраховане“ ЕАД, [населено място] за превеждане по посочената в молбата банкова сметка на сумата от 10 024,56 лв., внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спиране изпълнението на решение № 1391 от 24.11.2023 г. по в.гр.д.№ 1523/2023 г. на Варненски окръжен съд. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото, намира, че молбата е основателна. Сумата, чието превеждане се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд (където се намира и понастоящем, видно от приложената служебна справка с дата 01.11.2024 г.) от „Групама животозастраховане“ ЕАД, [населено място] на основание чл. 282, ал.2, т.1 ГПК с преводно нареждане от 29.11.2023 г. до „Банка ДСК“ АД, по повод заявено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 1781 от 26.06.2024 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. Следователно, налице е влязло в сила решение, по смисъла на чл. 296, т.3 ГПК, с което касаторът „Групама животозастраховане“ ЕАД, [населено място] е осъден на основание чл. 456 КЗ да заплати на Д. Й. Д., ЕГН: [ЕГН] по договор за застраховка „Живот“, сключен от наследодателя й Й. Д. И., ЕГН: [ЕГН], процесната сума, като внесеното от него обезпечение трябва да бъде използвано съобразно предвиденото в закона предназначение - за гарантиране изпълнението на осъдителното въззивно решение, в какъвто смисъл са и разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ОСГТК. Ищецът в производството - Д. Й. Д., ЕГН: [ЕГН]- надлежно уведомена за настоящата молба, в законоустановения срок е изразила становище, с което не е оспорила основателността й, а е заявила, че молителят „Групама животозастраховане“ ЕАД й е заплатил всички присъдени с процесното дело суми, с оглед на което е налице предпоставката за освобождаване на внесената от него гаранция. С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че доколкото присъдените с въззивното решение вземания са вече погасени от касатора, внесената от него гаранция по реда на чл. 282, ал.2, т.1 ГПК подлежи на връщане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение